информационна

На годишната ни фолклорна експедиция в Добруджа през 1986 г. една от работните групи (изследваща региона на село Красен) се натъква на факти от живота на Йордан Йовков, които са нетрадицион ни за нашите представи. Информаторите, спомнящи си за него, пресъздават ситуации, неконвенционални за жанра „спомени за учители": „Чи как да ни гу зная, зная гу. Казваше ми: „Момче, иди ми купи две бурканчета мляко от сладкарницата и една фафла". Други подобни „спомени" гласят, че много пиел и пеел по улиците на селото и т. н. Характерен, типично фолклорен е начинът, по който „споменът се съхранява и предава - негови носители са хора от различни поколения, повечето от които не са имали пряк контакт с Йордан Йовков, но са „, чули от по-стари хора". Всъщност това е своеобразна формула, която едновременно дава възможност за дистанциране на информатора от „информацията", а, от друга страна, внася известна „обективност“, както всяко позоваване на свидетел, съществувал или съществуващ реално. Очевидна е, разбира се, хронологичната несъвместимост между стари и нови понятия, в противоречие с нравствените качества на Й. Йовков саса и приписваните му деяния в тези „спомени". С други думи, тук е налице една ясно изразена тенденция на принизяване личностната стойност и делото на големия наш писател. Ако се абстрахираме обаче от фактическата недостоверност на спомена, остава неговата емоционална страна, която не би могла да се изследва със задна дата - а не би могла, защото времето, в което Й. Йовков е бил учител, е време на пиетет към тази професия. Следователно това отношение е формирано в наши дни и е израз на един вековен стремеж към уравновесяване на качества и явления, на хора и събития в народната философия. За Й. Йовков непрекъснато се говори в селото, непрекъснато се изследват негови те връзки и взаимоотношения - т. е. той е някаква постоянна тема, която е пряко свързана с величавото, героичното, възвишеното. По този начин „равновесието" е нарушено и за да се възстанови, писателят бива представян в комична светлина, получава се своеобразно снизяване“, разбира се, незлонамерено, макар че регионалното в този случай доминира над националното. Писателят тук вече е герой, неговият образ се фолклоризира, участвува в случки и ситуации, в които неправдоподобно и реално се преплитат като в народната проза.