иновация

В своята статия „Информация и редунданция“ Абраам А. Мол пише: „Всяко послание е заключено между: а) перфектна оригиналност, която достигаме единствено чрез напълно непредвидима, неразбираема поредица от знаци, и б) перфектна баналност, перфектно понятна, тотална редунданция, която не носи нищо ново за възприемателя, но е лесно разбираема; каквото е например безкрайното повторение на еднакви знаци. За получателя стойността на едно послание е зависима от отношенията към количеството „новост“, което посланието съдържа, и към количеството, което получателят е в състояние да приеме. Посланието е без значение, когато е твърде комплексно за схващането на получателя. Но и в случай на перфектна редунданция стойността е нулева, защото получателят не научава нищо ново за света около себе си. Между тези два случая, в които стойността на посланието е равна на нула, има една максимална стойност за получателя.“ Възможното приемане на едно послание е дефинирано чрез екстремна ситуация, в която то изобщо не може да бъде възприето като съобщение. Ако чрез езика трябва да се осъществи комуникация, то посланието може да се осъществи само между тези две „перфектни“ екстремни ситуации. За да се реализира разбирането на нещо, което е ново за рецепиента, иновативната стойност на съобщението не бива да е нито твърде комплексна, нито напълно редундантна.