Институтът

Полувековенюбилей на един научен институт добър повод да се види какво всъщностса успели да свършат за обществотохората, които са работили него. Вярно е, че условиятабяха тежки, над главите на всинца виснеха непрестанни идеологически ограничения. Академичните традиции обаче донякъде смекчаваха строгите партийни изисквания. Те бяха значително по-жестоки към колегите литературнитеиздания издателствата. Не съм бил Институтаот неговотоосноваване затовамоите страници не са отчет. Прекрачих прага на "Витошка" 39 (тогавашната квартира на Института) едва през декември 1969 г. като уредник на сп. "Литературна мисъл", издание на Института. След една скандална дискусия за съвременната поезия списанието през 1975 бях отстранен преназначен като специалист. Тогава се включих пряко работата. Мога да разказвам за последните 20 от тези общо 50 години живот на Института. Според мен смисъл на съществованието на подобно научно учреждение дават преди висчко колективните изследвания. Своите лични книги всеки може да си ги пише сам къщи. нашият Институт създал достатъчно значителни трудове, за да не се срамува на рождения еи ден. Преди да вляза това научно обll~ежитие, там вече са били написани издадени томовете на "История на българската литература". Може да имат куп кусури тези обемисти жълти книги, но години наред те бяха IIОЧТИ единственопомаГaJIО за студенти ученици. Сектантството при подбор на автори проблеми тях значително смекчено сравнение писанията на мнозина автори от онова време. По мое време се осъществи подготовката на тритомния "Речник на българската литература". Първият том бил готов няколко години преди моето идване. Всички разказваха каква всеотдайност работил върху него покойният вече Минко Николов. И, разбира се, не само той. Томът обхващал стотици страници. Но... Както винаги I-IаС при значително дело ще стане някакъв сакатлък. Грамадната папка ръкописа изчезнала от нечие бюро Института. Копия имало само от няколко статии. Наложило се да бъдат писани наново от колегите. момента на моето влизане Института томът отново бе готов.

Over the period of its development - the second half of ХХ century and the first decade of XXI century - the Institute of Literature has established itself as a scholarly centre of literary research whose priorities correspond to the changes in society, the science and the world we live in. The conclusion related to the anniversary as well as the outline of its future development shows that literary studies are only possible as an opened field, where values of the critical humanism, personal responsibility and commitment to the truth acquire significance. Within the changed context within the Humanities, several future tendencies may be outlined: The impaired memory and identity. It is related to the study of the past and the present, of literary tradition and the contemporary events based on democratic values: tolerance, respect for the individual autonomy, critical and reflective stance, asserting the truth against the attempts to manipulate the society. Methodological pluralism. From a self sufficient discipline running the risk of being reduced to an illustration of certain ideological doctrine, to mere formalistic analysis or narrow views of the empirical biographic studies nowadays the literary studies are getting more and more a means for knowledge of Man. Open interdisciplinary field. In the transdisciplinary field of the Humanities Literature is a central object - a focus that gathers in its specific way ideas and behaviors, which imply certain religious, political, philosophical, professional and traditional attitudes. Literature voices certain group consciousness as well as the inner world of the man.