интерпретатор

Категорията „читател" във всичките си разновидности - интелектуални, социални, национални, - изследвана в зависимост от времето, от различните обще ствени и културни институции, е обединена от един компонент - четенето. С появата на книгата се появява и читателят, т. е. този, който трябва да я прочете. Неслучайно Симеоновият сборник от 1076 г. започва със статията „Слово на някой си калугер за четенето на книгите" (к. м.). Информация, свързана с процеса на четенето, откри ваме в много приписки, в съчинения от периода на Прехода. Какво представлява че тенето в зависимост от текст и читател; каква е неговата психология; до каква степен читателят е зависим от текста и текстът от читателя; каква роля оказват различните типове мислене при интерпретацията на творбата - тези и много други въпроси занимават през последните десетилетия представителите на различни школи от рецептив ната естетика. Изказани са перспективни становища, противоположни мнения, текстът И читателят са поставени в различни проекции. Но и рецептивната естетика, като клон от научното познание, има своя история. Много от въпросите, върху които днес се дискутира, са разглеждани в миналото. На чинът на тяхното изясняване, теоретическите и практическите им решения в определени случаи са незадоволителни. Но „рационалното зърно" в тях трябва винаги да се има предвид. А то прави опит да покълне" още в публикации през Възраждането. Появата на периодичния печат съдействува за количествени и качествени изме нения в категорията „читател". Проблемът, какво и как да се чете, за читателския интерес и реализацията му чрез текста излиза на преден план. Още в първото бъл гарско периодично издание- сп. „Любословие" - се появява статията „Наставле ние полезнаго прочтения от Любомудрий Кума". Тя има, както личи и от заглавието, компилативен характер. Обнародването и на страниците на „Любословие" документира общовалидността на много от принципите при четенето в различни времена, при различни народи. Публикацията прави впечатление преди всичко с подхода на автора при поставяне на проблема за триединството „писател - творбачитател". Насочването на читателя към „списатели по-предпочтенни и полезни се оказва от първостепенно значение за попадането на „первоопитните и прости хора" на такъв текст, чрез който ще придо бият навици за четене. А подходящият текст е решаващо условие за създаване на контакт между автор и читател. Затова той се разглежда в зависимост от читателя в процеса на четенето, което след десетилетия ще бъде определено като „съществена предпоставка за всички процеси на литературната интерпретация".