В различни времена съставих три трактата, отнасящи се към изучаването на Светото Писание, приличащи си по това, че са построени посредством въпроси и отговори, а лицето на питащия е означено с името "ученик", на отговарящия пък с името "магистър". "За граматика" обаче, четвър'J'ИЯТ, който е издаден по подобен начин и, както ми се струва, не е безполезен за въвежданите в диалектиката, доколкото представлява встъпление в нея, не желая да причисля към тях, тъй като се отнася към ученост, различна от тази на другите три. Единият от тях е "За истината": какво именно е истината; и в кои неща се изказва обикновено; и що е справедливост. Другият е "За свободния избор": какво е това; и дали се има винаги от човека; и колко са неговите различия при имането или нямането на правилността на волята (rectitudo voluntatis ), дадена на разумното творение, за да я съхранява. В него описах само естествената сила на волята за съхраняване на възприетата правилност, а не по какъв начин е необходимо да става това тъй, че да се последва от благодатта. Третият пък е по въпроса, дето се пита, какво е съгрешиЛ дяволът, че "не устоя на истината" (Иоан 8:44), когато Бог не му е дац твърдостта, която той не би могъл да има, ако не би му се дала от Него; понеже ако Бог му я би дал, той я би имал, както са я имали благите ангели, защото Бог им я е дал. Този трактат, макар че там говорех за утвърждението на благите ангели, озаглавих "За падението на дявола". Защото туй, дето съм казал за благите ангели, е странично ( contingens), докато онова, което писах за злото, е по темата на въпроса. Макар тези трактати да не са свързани чрез някаква последователност на темата, все пак тяхната материя и подобност на обсъждането изисква, щото те да бъдат записвани едновременно в реда, в който ги споменах. И тъй, ако в бързината са били преписани от някои в някакъв друг ред, преди да са били завършени, то искам все пак да бъдат подредени така, :к;акто посочих тук.
