изучения

Възникването на историческата поетика като специфичен научен предмет можем да отнесем към края на миналото столетие и към имената на Шерер и Веселовски. И въ преки вече столетното съществуване истори ческата поетика едва ли би могла да мери ръст със своите връстнички - историята и общата теория на литературата. И, струва ми се, че в тази изостаналост на развитието и като наука и като изследователска методология има нещо твърде закономерно, както е закономерно и рязкото повишаване на интереса именно в наши дни, въпреки че през тези сто го дини той винаги е бил поддържан, макар и не масово, но, което е по-важно, от особено надарени учени, оставили не само трайна следа в литературознанието на двадесетия век, но и в някаква степен определили неговото развитие. Имената на Ю. Тинянов, Л. Гинзбург, О. Фрайденберг, В. М. Жирмунски, М. М. Бах тин и т. н. са най-простото доказателство за истинността на това твърдение. Между тези три „закономерности" в развитието на истори ческата поетика на пръв поглед съществуват трудно преодолими противоречия и тези про тиворечия наистина определят нейното разви тие, но не в лошия смисъл. От една страна, сравнително късното пробуждане на интереса към историческата поетика в „масовото ли тературознание твърде лесно може да се обясни с неговата неподготвеност да решава нейните задачи, които от един ъгъл на гледане са много прости, но са немислими без сравнително ви сокото равнище на изучаване закономерности те на историята на литературата и без методо логическата основа, осигурявана от общата теория на литературата. От друга страна обаче, големите учени винаги са съзнавали недоста тъците на чисто историческия и чисто теоретическия (синхронния) подход - ето защо при тях въпросите на историческата поетика, коя то в известен смисъл е в състояние да обедини двата подхода, винаги са заемали първосте пенно място. Това важи дори за такива учени като Ю. Н. Тинянов, чието име в много поголяма степен е свързано с формалните тър сения на ОПОЯЗ-а, отколкото с подчертания историзъм и сравнителния метод, които всъщ ност образуват основата, върху която се поражда и методът на историческата поетика. А това, че в наше време историческата поетика, заедно с метода на сравнителното литературо знание (1) се намират във възход и представля ват шлагера на съвременното литературозна ние, не противоречи на тяхната фактическа неразработеност на равнището и на методоло гията, и на равнището на конкретните изследвания - това показва, че литературозна нието е узряло за този род изследвания, неговото развитие органически е достигнало до задаването на един доста дълъг ред от въпроси, на които се мъчи да си отговори с помощта на историческата поетика и сравнителното литературознание (дисциплини, които са диалектически свързани), така както преди двадесет години търсеше отговори с помощта на структурализма, херменевтиката или общата история на литературата.