Кафка

Към творчеството на всеки автор има безброй пътища, тъй като всеки прочит е интерпретация, а всяка интерпретация - импровизация, и ако на тези страници си позволявам да се спра на трите „пътя" към творчеството на автора, то това мое начинание се дължи на две причини: от една страна, си поставям за цел да онагледя три те подхода към динамичния комплекс автор - текст -текст -читател в тяхното историчесто развитие, и да се опитам да осмисля етапите на това развитие; от друга страна, чрез това осмисляне да потърся подхода за адекватния за нашето съвремие прочит, поставяйки го в литературно-историческия контекст на интерпретациите на творчеството на Кафка. Задача на настоящата работа следователно е да даде един исторически преглед на някои основни направления на трудно обхватната, надви шаваща многократно творчеството на самия автор литература за Кафка и да потърси адекватните за времето ни подстъпи към онази „нерешена задача на произведе нието" (Хегел), на която неотдавна обърна внимание Атанас Натев и на която всяко време търси своя отговор. За трите подхода към литературното произведение и произхождащите от тях три типа анализ можем условно да приемем терминологията, предложена от Дитер Посдцех в една дискусия на страниците на списание „Zeitschrift für Germanistik" в ГДР и на последвалата я конференция през март 1986 г. в Рощок: Историческо-генетичен е анализъм, който се занимава с отношението автор - текст, като се съобразява с историческите дадености на епохата, с биографичните особености у автора и с процеса на възникването на творбата (текста). Структурно-функционален е анализъм, който разглежда даденостите на текста в тяхната цялост и единство, особеностите на формата и на структурата и тяхното функционално предназначение за изказа на произведението. Текста, който по този начин бива актуализиран, можем да означим с текст, тъй като процесът на актуа лизация вече предполага рецепция на определен реципиент, в случая на интерпретатора. Отношението между „текст“ и „текст е нееднозначно, тъй като текстът съ държа повече възможности от едната, реализирана при реципиента възможност, но, от друга страна, и творбата се реализира в обогатяващото и интерпретиращо променливо общуване с читателя - като негова „конкретизация" (Р. Ингарден). По този начин засегнахме и третото отношение -текст -читател, - с което се занимава рецепционно-естетическият анализ.