Хайка

Романът „Хайка за вълци“ се посрещна като събитие в съвременната ни литература. Причината са освен големите му художествени достойнства и това, че ние една или друга форма сме съвременници на описваната епоха, били сме свидетели на драмата, която преживяват и неговите герои. Затова напълно разбираема е радостта, която изпитва Серафим Северняк, че "...най-сетне в нашата художествена литература се попълни едно крещящо празно квадратче от Менделеевата таблица на художествени стойности!... Защото това е един епос, подчертавам това, преживян изстрадан и защитен със средствата на пластичното слово блестящо". И Наистина гладът за сериозни и значителни произведения, посветени на съвре менната тема, е голям, той дори стана болезнен; ние отдавна очаквахме да се появи нещо, което, ако не напълно, поне отчасти да запълни тази празнота и романът на Ивайло Петров идва да отговори на тази духовна потребност. Затова той беше приет от критици от различни поколения съвсем спонтанно и с възторг. Акад. Пантелей Зарев го нарече „забележително произведение“ и посочи много аргументи за това си определение - като се започне с професионалното умение на писателя и се свърши с историческата правдивост на романа. Вече се появиха редица статии, чиито автори изясняват смисъла и значението на романа. Съвсем естествено е едни да са по-възторжени, други - по-сдържани и критични. В статията си „Да се помни и да се знае..." Тончо Жечев, един от тези, които възторжено приеха романа, пише: „Много пъти съм слушал от Ивайло Петров, че неговата мечта е да напише документална книга за кооперирането. Той постигна и надмина своята мечта. Самият роман „Хайка за вълци“ е документ, той мирише на истина, от него се разнася целебният дъх на истината, която го свързва с най-силната и очевидно неунищожима традиция в нашата литература - летописната. И заедно с това романът е нещо повече от документална книга, той е разгърната метафора, израснала върху буквална истина, осезаемо и внушително възкресила преобръщането на цяла една вселена, изкореняването на гора, посаждането на нова, разплитане то на проклети възли и завързването на нови, цял един свят, в който сме живели, дишали, работили, мъчили и радвали, свят, пред очите ни превърнал се в история, за която се намери кой да разкаже, за да се помни и знае.... На друго място Тончо Жечев говори, че това е „роман за нравствените последици на един огромен, неизбежен съвременен процес на ликвидация на класическото село, на типа човек, свързан със земята, драматичното превръщане на стопанина работник, края, затихването на вековното напрежение между световния град и све товното село, пълната победа на първото над второто, рекапитулация на победата жертвата…"