Пенчо Славейков Хайнрих Хайне. [Непубликувана статия с бележки на Стоянка Михайлова]
Free access
-
Summary/Abstract
РезюмеПреди известно време сред ръкописите на Пенчо Славейков, съхранявани в музей „Петко и Пенчо Славейкови" (МППС), бе открит непубликуван труд на поета за Х. Хайне. Не само на изследователите, но и на широкия кръг почитатели на творчеството на Пенчо Славейков е добре известно, че Х. Хайне еедин от особено любимите му автори. Още през 1885 г., 19- годишен, той се запознава чрез руски преводи с редица негови творби и заживява с поезията му. Голямото обаяние на Хайневата поезия и проза над него, възхищението му от неговите творче ски търсения и сполуки, от борческия му характер и необичайно надарена и оригинална лич ност се запазват до последните дни на Пенчо Славейков. От най-ранните си творчески години той превежда Хайневи стихотворения, осигурява някои от тях за „Библиотека св. Климент", пише под негово влияние редица стихотворения от първата си стихосбирка „Момини сълзи" (1888), пссвещава му свои произведения. По време на следването си в Лайпциг той се залавя с проучвания за написване на дисертация „Влиянието на Хайне върху развитието на руската лирика", над която работи почти през всичките години на учението си (1892—1898). Негови състуденти разказват с какъв необичаен интерес се езанимавал с тази тема. По цели дни и сед мици наред се ровел из библиотеките, за да издирва преведеното от Х. Хайне на руски език, кой го е превел, как, кои от руските автори са се занимавали с Хайне и какво влияние е оказал той върху известните тогава руски поети. Посещавал често проф. Ернст Елстер, един от изве стните изследователи на Х. Хайне, търсел помощта му. Подготвил и прочел реферат на руски език в Славянското дружество в Лайпциг върху Хайне. И все във връзка с изследването си за Х. Хайне поискал разрешение от М-во на народната просзета у нас един семестър да учи B И Москва, но желанието му не се осъществило. От тази упорита работа за Х. Хайне в архива на поета, съхраняван в МППС, са запазени няколко ръкописни тетрадки, свидетели за извънредно усърдната му изследователска дейност. За съжаление те не могат днес не само да се разчетат, но дори да се прелистят, дотолкова листата са похабени поради лошото съхраняване в миналото. Само една от тях с ценни библиографски данни и извадки от прочетени книги на руски немски език е запазена по-добре. В нея се намира и набелязаният план за дисертацията. Запазен е също и един екземпляр от книгата: „Стихотворения Гейнриха Гейне. Романцеро. Изд. Едуарда Метцига, С.-Петербург, 1864 г. " В него личи колко внимателно Пенчо Славейков е проверявал преводите, сравнявал изданията. Под всяко от стихотворенията има негови бележки иподчертавания. Под някои, в превод на Ф. Берг, поетът е написал: „Това не чини", „преводът на М. Михайлов е по-хубав" и пр. При стихотворение, преведено от А. Плешчеев, е отбелязал: „Както му е адетя, това е хубаво" и др. т. А като сравнява руското издание с немското, съобщава, че 20 стихотворения няма в тоя руски текст". С много бележки иподчертавания са изпъстрени и всички запазени в личната библиотека на поета в МППС екземпляри от различни други издания на Хайневите съчинения на руски, немски и френски език. Но най-много те са в непълно съхраненото многотомно критично издание на проф. Ернст Елстер.Ключови думи: Хайнрих, Хайне, Непубликувана, статия, Бележки, Стоянка, Михайлова
