Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Преди известно време сред ръкописите на Пенчо Славейков, съхранявани в музей „Петко и Пенчо Славейкови" (МППС), бе открит непубликуван труд на поета за Х. Хайне. Не само на изследователите, но и на широкия кръг почитатели на творчеството на Пенчо Славейков е добре известно, че Х. Хайне еедин от особено любимите му автори. Още през 1885 г., 19- годишен, той се запознава чрез руски преводи с редица негови творби и заживява с поезията му. Голямото обаяние на Хайневата поезия и проза над него, възхищението му от неговите творче ски търсения и сполуки, от борческия му характер и необичайно надарена и оригинална лич ност се запазват до последните дни на Пенчо Славейков. От най-ранните си творчески години той превежда Хайневи стихотворения, осигурява някои от тях за „Библиотека св. Климент", пише под негово влияние редица стихотворения от първата си стихосбирка „Момини сълзи" (1888), пссвещава му свои произведения. По време на следването си в Лайпциг той се залавя с проучвания за написване на дисертация „Влиянието на Хайне върху развитието на руската лирика", над която работи почти през всичките години на учението си (1892—1898). Негови състуденти разказват с какъв необичаен интерес се езанимавал с тази тема. По цели дни и сед мици наред се ровел из библиотеките, за да издирва преведеното от Х. Хайне на руски език, кой го е превел, как, кои от руските автори са се занимавали с Хайне и какво влияние е оказал той върху известните тогава руски поети. Посещавал често проф. Ернст Елстер, един от изве стните изследователи на Х. Хайне, търсел помощта му. Подготвил и прочел реферат на руски език в Славянското дружество в Лайпциг върху Хайне. И все във връзка с изследването си за Х. Хайне поискал разрешение от М-во на народната просзета у нас един семестър да учи B И Москва, но желанието му не се осъществило. От тази упорита работа за Х. Хайне в архива на поета, съхраняван в МППС, са запазени няколко ръкописни тетрадки, свидетели за извънредно усърдната му изследователска дейност. За съжаление те не могат днес не само да се разчетат, но дори да се прелистят, дотолкова листата са похабени поради лошото съхраняване в миналото. Само една от тях с ценни библиографски данни и извадки от прочетени книги на руски немски език е запазена по-добре. В нея се намира и набелязаният план за дисертацията. Запазен е също и един екземпляр от книгата: „Стихотворения Гейнриха Гейне. Романцеро. Изд. Едуарда Метцига, С.-Петербург, 1864 г. " В него личи колко внимателно Пенчо Славейков е проверявал преводите, сравнявал изданията. Под всяко от стихотворенията има негови бележки иподчертавания. Под някои, в превод на Ф. Берг, поетът е написал: „Това не чини", „преводът на М. Михайлов е по-хубав" и пр. При стихотворение, преведено от А. Плешчеев, е отбелязал: „Както му е адетя, това е хубаво" и др. т. А като сравнява руското издание с немското, съобщава, че 20 стихотворения няма в тоя руски текст". С много бележки иподчертавания са изпъстрени и всички запазени в личната библиотека на поета в МППС екземпляри от различни други издания на Хайневите съчинения на руски, немски и френски език. Но най-много те са в непълно съхраненото многотомно критично издание на проф. Ернст Елстер.
    Ключови думи: Хайнрих, Хайне, Непубликувана, статия, Бележки, Стоянка, Михайлова

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Счита се, че Хайне е един от онези германски писатели, които се ползуват с най-голяма известност в България. И наистина кой не с чувал за „Книга на песните“, „Пътни картини" или „Германия. Зимна приказка"? Този реторичен въпрос може да се отнесе и към някои Хайневи стихотворения от 40-те години на XIX в. Оттук нататък обаче в представите на българина за Хайне зейват празнини, които едва ли заслужават снизходи телна оценка. Защото творческият път на поста прехвърля три десетилетия, а у нас се знае предимно ранното му творчество от 20-те години. Действително то носи в себе си кълновете на идейното и естетическо новаторство на най-големия писател в историята на немската литература от първата половина на ХІХ в., но да познаваш само него не е достатъчно, за да се обхване богатството на творческата му индивидуалност, нито пък да се разбере неговата неповторимост. Хайне е един от редките примери в историята на човешката мисъл - със своите прозрения за тенденциите на историческото развитие поетът е изпреварил философите. В Германия Хайне запазва до средата на 40-те години на ХІХ в. водеща позиция по отношение на редица идеи на младите хегелианци. Той е сред малцината си сънародници, които найрано осмислят историческия сблъсък на своето време като социален и прехвърлят мост към едно бъдеще, което ще дойде след буржоазното общество. Тези прозрения се отразяват най-пряко върху естетическото верую на Хайне - той търси мястото на твореца в историческия процес, иска да определи специфичния му принос. Така възниква теорията за края на естетическия период, която цели да обвърже литературата с интересите на времето“. А художникът Хайне става носител на една нова, своеобразна субективност, израз на съзна телно афиширана мирогледна позиция, на политическа партийност, пораждаща своя художествена форма. Хайневата проза от 30-те и 40-те години на XIX в., която Исак Паси ни представя в Двутомника, съставен от него (вж. Ха й н рих Хай не. Философска проза. С., „Наука и изкуство". Т. 1, 1981; т. 2, 1982), е значителна част от личния практически принос на писателя към формулираната от него есте тическа програма. Ученикът на Хегел есте ствено насочва вниманието си към отноше нието между философия и история, респ. фи- лософия и революция. За разлика от учителя си обаче той разширява националния диапазон на това отношение с убеждението, че и в Германия философската революция ще подготви и предизвика политическа, а като писател се нагърбва със задачата да приближи философията до революционната практика с пълното съзнание, че се влива в потока на една плодотворна национална традиция. В този смисъл названието „Философска проза", което Исак Паси е избрал за двутомника, точно отговаря на характера и същността на тези Хайневи произведения, доколкото в тях е за ложено единството между философска традиция и конкретна проблематика, разбирана и поднесена от Хайне като философска пре людия към революцията в Германия. И така в крайна сметка Хайне пише, за да изрази отношението си към актуални политически и социални въпроси, а освен това пише, за да бъде четен и да бъде разбран. Затова и сти лът на неговата философска проза е нетрадиционен, нехарактерен за философствуващия, а особено за онзи, който признава своята принадлежност към немската философска традиция. Прозата на Хайне е феноменално явление в развитието на немската литература. По формално новаторство тя дори надхвърля постиженията на лирика Хайне, който издигна политическата лирика до нивото на голямата истински въздействена литература, като я осво боди от фразьорство и надута реторика. Сега вече тази проза е наше потенциално национално достояние. Любознателният и интелектуално буден български читател няма да се лиши от удоволствието на духовното общуване с нея.

    Ключови думи: философската, проза, Хайнрих, Хайне

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Характерно за Хайнрих Хайне е пародичното пречупване на прежи вявания и настроения. Дори най-лирично облъхнатите изповеди рязко избиват в пародична поанта и тя отнема на съдържанието това, с което един миг по-рано е извиквала вибрации от най-възвишено или сантиментално естество. Поантата е заложена в цяла строфа или само в последния стих, тя е реплика сякаш от друга уста, която е дебнела през цялото време из засада, за да се намеси най-неочаквано и да на помни, че всичко е илюзорно, че в живота няма място за лирични опиянения, излияния и нирвани, че той е жестока проза, сметка, сдел ка, изневяра, че е пълен със съсловни предразсъдъци и прегради, малки или непреодолими, но все пак прегради за стремежи, любовни бля нове и планове и тая поанта разбива романтичните съновидения мечти, илюзорното щастие. Още от самото начало в лириката на Хайне се откроява самобитният дуализъм на темперамента му, но пародич ната страст добива динамика и разраст от самия живот, който сякаш непрекъснато го апострофира със своите реалистични реплики и го събужда от поетическия унес и захлас, от мистичните настроения, от оптимистичните любовни мечти, от пролетното опиянение, за да го върне към най-суровите изисквания на деня и да попари със сланата си цветната феерия на пролетта. Още много млад той разбира, че пое тическото дарование е едно, а животът със своята бруталност - друго, че пълната кесия изглажда всички пътища, отваря всички врати и раз решава най-тежките проблеми, докато лирическият възторг може да отвори в най-добрия случай страниците на някое списание, което не плаща хонорар, или вратата на едно издателство, и то само ако има изгледи да направи добра сделка с горестните изповеди на един поет с празни джобове. А този поет, изтерзан от безпаричие, гладен и с оръ фани дрехи, след кратка пауза на спокоен отдих, отново ще започне борбата за поетическо утвърждаване и за насъщния хляб и ще изразходва физическите си и духовните сили в ходене по мъките, ще чука по ре дакции на списания и книгоиздателства, докато намери отзвук и признание, но лъвският пай от хонорара ще потъне пак в бездънните джо бове на издателя. С огромната вълшебна мощ на парите Хайне се сблъсква още при първите си самостоятелни стъпки в живота.
    Ключови думи: поетическото, превъплъщение, Хайнрих, Хайне, Принос, проблемите, Преводаческото, изкуство

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    3апознанството ми с проф. Хайнрих А. Щамлер започна по времето, когато работех върху „Асен Разцветников и немската поезия". Нашата кореспонденция потвърди авторството на Щамлер като преводач на четири Разцветникови стихотворе ния, които бях открила в архива на поета. Неговите писма съдър жаха обширни сведения - биографични данни, спомени за България и българската интелигенция от края на 30-те години, анализи и характеристики на културни явления, - които ми помогнаха да изясня проблема за възприемането на разцветниковата поезия в Германия, за нейното място в европейского литературно развитие през първата половина на ХХ в. Наред с това те открои ха образа на един първокласен учен-славист, чието творческо дело има свое място в историята на българистиката. Моите знания за това дело се основават на всичко, което проф. Щамлер е написал за България: на неговите студии, статии и научни доклади върху въпроси на българската литература и култура, неговите преводи на български автори, стихотворенията, есетата и спомените му за България и не на последно място на богатата информация, която получих от неговите писма и нашите разговори в София през 1989 r.

    Ключови думи: Хайнрих, Щамлер, пише, България