Хенрик

Отдавна е изяснен генезисът и проследена съдбата на този може би найдискутиран и вграден завинаги в световната класика Сенкевичев роман. В рам ките на една статия като настоящата е практически невъзможно да се обозре, макар и част от огромната критическа литература върху него. Можем само да отбележим, че крайно противоречивите по своята същност мнения и оценки невинаги са били инспирирани от благородни критически подбуди -в една или друга степен някои от тях носят откровено провокативен характер. Можем ли да вменим като вина на такъв знаменит критик като французина Брюнетиер схващането, че оригиналността на литературното произведение се определя не от неговата художествена специфика, а от оригиналността на неговата проблематика, без да го подозираме в недобра тенденциозност, когато той обви нява Сенкевич в епигонство, еклектичност и дори в плагиатство от „Мъчени ците“ на Шатобриан, от драмата „Acte" на Дюма-баща или от „Антихрист" на Ренан? Притежава ли издържан критерий огънят, който открива срещу „Християнската епопея" големият романист Анатол Франс, когато в своя новелистичен трактат „Върху белия къмък" открито намеква за книгата на Сенкевич, пишейки: „Никой вече не обръща внимание на това и понастоящем само в развлекателните четива, предназначени за светски хора и създадени от ловки, надъхани със спиритуализъм автори, първоапостолите беседват надълго нашироко с философи и изискани личности от императорския Рим и описват на очарования Петроний най-примамливите прелести на християнството. И Оставяме настрана въпроса, че най-малко Петроний, този съвършен продукт на езическата естетика, може да бъде очарован от „прелестите на християн- ството", че никъде на страниците на романа не се води такава дискусия (това подчертава сам Сенкевич в отговор на провокацията на А. Франс), само солидарно с Ю. Кжижановски ще отбележим онова, което обезсилва подобни твър дения: в епопеята епоказан светът на ранното християнство (там няма „ловковсти", няма чудеса, използувани за спекулативни цели), не църквата, разе динена впоследствие от различните секти и вероизповедания, а ранната хрис тиянска църковна община в катакомбите на езическия Рим, лишена още от блясък и разкош, от произволите на папската власт, от мрачния и жесток фанатизъм на средновековието.

Разочарованието от една любов, болезненото разминаване между прелестната външност на любимата и истината за душата й, изтекла през позата на снобистичен аристократизъм и лъжепоетични слова както влагата от вазата в елегичното стихогворение на Сюли Прюдом, често са ставали причина за онези първи импулси в душата, които възпламеняват творческите и способности. Без съмнение спомените от сватбе ното пътешествие на Сенкевич в Италия с неговата втора жена, патрициански красива дребнаво капризна, безволна изпълнителка на всичко, което пожелае властната й И и налудничава втора майка, са го подбудили да отреагира на разлъката с едно пре красно бягство в античността с нейните бликащи от жизнерадост форми. В крайна сметка това се оказва не бягство, а съпричастие с най-парливите проблеми на съвремеността в Полша и с най-неотложните проблеми на европейското изкуство. Личният момент, нещастно разтрогнатият от тъщата брак, не се отбелязва от критиката като един от вътрешните стимули, за да избърза писателят със създаването на романа, докато в „Семейство Поланецки" единодушно откриват черти от характера на старата Воловидковичова. Изглежда на литературните изследователи тук се е изплъзнала аналогията между житейския факт и творческия импулс и не са доловили в образа на Лигия идеала за любимата, такъв, какъвто го е почувствувал уязвеният от любов ната несполука писател, нито пък са забелязали в образа на лекомислената Хризо темида и в престъпната своенравност на Попея следи от прототипите - празноглавата дъщеря и зловещата майка. Безпредметно е да се спираме на Гьотевия „Вертер",за да не увеличаваме общите места, само ще споменем идентичен на Сенкевичевия случай - Куприн след раздялата със съпругата си написва своята „Суламит“, скрива се в библейската древност и, възпявайки любовта на премъдрия цар Соломон към момичето от народа, изплаква наболялата си душа, докато словесната му четка с много багри и живот рисува идеала му за жената, естествена и жертвено любеща. c Замисълът на едно произведение може да зрее с години, но достатъчен е понякога малък повод от жизнената биография, за да възпламени душата, въпреки че генезисът на една творба винаги се свързва със социалния контекст, с броженията на епохата, нейните най-значими духовно-интелектуални борби и домогвания. А какви са те момента, когато възниква „Християнската епопея" на Сенкевич?