Херменевтика

Разбирането езавършващият етап на комуникацията, който започва с творческия акт, с авторското самоизразяване, със себезапечатването в опреде лен тип дейност, в изказване, в текст, които са насочени към предаване на мисли, чувства, информация от комуникатора на реципиента. При този процес има редица трудности. За тях поетът пише: Как себе си разкрил би тук? А теб разбрал ли би те друг? Ще разбере ли твойта страст? Лъжа е мисълта на глас. Чист извора си заключи - Сам пий от него - и мълчи1. (Превод: Григор Ленков) Според мнението на М. Бахтин разбирането е онтологически аспект на познанието, отразяващ вградеността на интерпретатора в света на природата и културата. Разбирането еедин от видовете „мисли в света" за разлика от видовете „мисли за света" (обяснението)2. М. М. Бахтин вижда в процеса на разбирането четири момента: 1) психофизиологическо възприемане на знака; 2) неговото опознаване; 3) разбиране на значението му в определен контекст; 4) активнодиалогично нарастване и схващане на смисъла. Диалогичността е особено съществена при разбирането на художествен текст, което винаги е построено по типа на диалогичното общуване. При това диалогичността е среща между две различни гледни точки в процеса на общуването, изпълнена с нарастване на смисъла по отношение на всяка от тях. Разбирането е вчувствуване в духовния свят на друг човек, съпреживяване на неговите чувства и мисли. Разбирането е процес на преживяване от интерпретатора на мислите, чувствата, намеренията на другия човек. Херменевтиката подчертава системния характер на разбирането.

Разбирането е понятие многозначно, свързано с най-различни сфери на употреба: то трудно може да бъде точен научен термин. Има различни страни, които се проявяват зависимост от характера на обекта и стратегията на разбирането. Обикновено тези страни вървят заедно, но понякога се налага различна доминанта: логико-рационално B ла познание, интуитивно прозрение, емоционално вчувствуване... През последните години съветската психология и философия обърна повече внимание на проблемите на разбирането - както във връзка с познанието като логико-гносеологически проблем, така и във връзка с общуването. Освен редица статии и сборници, в три последователни броя на сп. „Вопросы философии" от 1986 г. бе проведена кръгмаса „Разбирането като философско-методологически проблем". Този разговор за сетен път показва колко разнообразно, но, общо взето, едностранчиво се разбира разбирането и как най-често се свързва с логиконаучното познание. (Впрочем само ня колко години преди това в същото списание една статия констатира, че въпросът за природата на разбирането е един от най-сложните, обърканите и в същото време поч необсъждани в нашата философска литература". Едва ли (като Ъруинг Дж. Ли) има смисъл да обособяваме 7 значения на понятието разбиране. Засега е достатъчно обърнем внимание на неговата противоречива и синтетична природа. Разбирането Интелектуален акт, базиран върху цялостната понятийно-концептуална картина света в даден момент и място и осъществяван съобразно нейните традиции и възможности.