Християнската

Християнизацията на България, осъществена от княз Борис 1, безспорният катализатор за формирането на старобългарската литературна система и за промяната от езически към християнски тип мироглед. С промяната на мирогледа се подменя и отражението на обективно-историческото в паметниците на българската литература от епохата (съотнесено към първобългарското писано слово); под влия ние на историческия живот първобългарското съзнание за историята се измества от нещо качествено ново - от историческо съзнание, чиито основни характеристики го сродяват с типа християнски представи за „нещата във времето". За да разберем (поне отчасти) неговага сложност, да го анализираме в пълнота и да го възприемем не като статично, а като подвижно явление, е нужно да изградим една обще теоретична представа за християнския тип историческо съзнание, за християнските представи за човешкото движение във времето - основен коректив на историчността в българската литература не само B ІХ-Х в., но и от целия християнски етап на нейното развитие. Християнската философия на историята е извънредно сложно ду ховно явление, чиито параметри не подлежат на христоматийни опре деления. Макар че християнството е космополитна религия, която разглежда и приема човечеството като единство, днес не можем да говорим за единни исторически представи, валидни за целия християнски регион през цялото време на неговото съществуване. Основната тегория, чрез която изучаваме проявите на историческото съзнание - времето, се възприема по различен начин от различните слоеве на обществото дори в една страна и от едно и също време. Но това не оначава, че не сме в състояние да разкрием общото съдържание каPH тази категория, онзи субстрат, от който се пораждат всички различия.