Христос

Тази студия се занимава с идеята за ху дожественото произведение от времето на Ранната реформация- в няколко съчинения на Мартин Лутер, написани едно след друго в годините 1519-152!1. За художественото произведение в тези съчинения изобщо не става дума; в тях не се употребява, което е съвсем естествено, дори думата изкуство, с която по навик свързваме художественото произведение. Свикнали сме -и с основание -да мислим художественото произведение като произведение на изкуството, а двата израза -като синоними. Тъй като за М. Лутер тези проблеми не са непосредствена очевидност, то не беше възможно да обясня направо кое е художественото произведение, ако преди това от хода на изложението не станеше ясно какво е за Мартин Лутер произведението изобщо и кое може да се нарече смислова произведеност. Изглеждаше неизбежно да започна от това, което е очевидно -от възгледите, които Лутер изказва открито, и тълкувайки тях, да вървя към скритото, към пряко неназованото с наше понятие -- към художественото произведение. Бях воден и от чувството на уважение, което дължим на всеки значителен текст; прониквайки в него, аз се стремях да го тълкувам в неговата собствена посока, доколкото това е възможно, за да изглежда убедително и за самия мен едно размишление, чиито източници не можеха веднага да удостоверят неговата последователност. С други думи- за да направя видим проблема за художественото произведение, за да направя видимо неговото присъствие в мисленето на М. Лутер, аз трябваше да се съсредоточа първоначално върху неоспори~1ото присъствие на други проблеми- на вярата, делото, свободата, Евангелието ... , за да достигна до пробле·· ми, за които не може със сигурност да се твърди, че са били осъзнавани от Лутер. Но такава е една от целите на историческото изследване - служейки си с език, различен от езика на изследвания материал, да открие неща и отношения, несъзнавани и действителни за хората от миналото и определящи поведението им, и които отношения не би открил историкът и не би знаел нищо за тях, да не се занимаваме тъкмо с този исторически материал.

1. "Един е вашият Учител- Христос" (Мат. 23:10). В тези слова се прогласява, че първоизточник на познавателното просветление е Христос, "Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас, и държейки всичко с .мощното Си слово" (както е речено в Посланието до евреите, 1:3), е извор за всякоя :мъдрост, съгласно реченото у Иисуса Сирахав (1:5): "Извор на пре.мъдростта е словото на Бога Всевишни". Сам Христос е извор на всяко правилно познание. Той е "пътят, истината и животът" (Иоан 14:6). Наистина, три са степените на сигурното и правилно познание, както казва и Хуго в "За тайнствата": "Три са степените, по които се придвижва вярата, по които тя възхожда и достига до съвършенството: първа е изборът на благочестива любов, втора -доказателството чрез разу.ма, трета - постигането на истината." В съответствие с това три са и, очевидно, начините на познание: първо, чрез достоверността на благочестивото съгласие; второ, чрез непоклатимостта на сигурното разсъждение; трето, чрез яснотата на непорочното съзерцание. Първият е ориентиран спрямо достойнството на вярата, вторият - спрямо дара на разума, третият - спрямо блаженството на чистосърдечието. И тъй, ако налице са три различни вида познание - чрез вяра, умозаключаване и съзерцание, -Христос е източник и причина на всички тях, и то така, че източник на първото е като път, на второто- като истина, на третотокато живот. 2. Според това, че е път, Христос е учител и източник на познанието чрез вяра. Това познание се осъществява по два пътя- чрез откровението и чрез авторитета. Защото, както заявява Августин в "За ползата от вярата" (11 ), "онова, което разбира.ме, дължи.м на разу.ма; онова, в което вярва­ .ме- на авторитета". А не би имало авторитет, ако не бе той предх:ождан от откровението; поради което във второто послание на Петра (1:19-21) е речено: "Освен това и.ма.ме по-достоверно нещо- пророческото слово, на което добре правите, че давате вни.мание като на светило, което свети на тъ.мно .място." Тук апостолът има предвид авторитетността на пророческото слово, и прибавя аргумента за това: "Защото никога по човешка воля не е изречено пророчеството, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци."