Художествен

В наши дни все по-настойчиво, пренастойчиво звучи призивът литературата и изкуството да допринасят за изграждането на душевността, за обновяването морала на съвременния човек. Те трябва да уча ствуват в голямата и сложна битка за съкрушването на едни - отживе лите - морални ценности и за утвърждаването на други - новите и необходимите. Художници, музиканти и поети е нужно да се включват в грандиозната задача на живота в нашия бързо развиващ се век: пре възпитанието на отделната личност. Те трябва да я обогатяват с етич ност, която епочерпена от предните позиции на живота. Но от изкуството освен потъването в глъбините на човешката душевност и обновяването и се иска и друго. То трябва да стане волен и непринуден източник на радост и вдъхновение" (Програмата на КПСС). То трябва да облагородява с най-непосредственото си идейно-етично и естетическо въздействие. Тези изисквания, прозвучали категорично, ни задължават да погледнем по-внимателно на многосложната единна същност на художественото творчество. Необходимо е да го обхванем цялостно, като отхвърлим онези закостенели, дидактично тезисни схващания, които доскоро не допускаха изкуството да възпитава и като забавлява, като доставя наслада, като бъде светъл извор за човешка радост. Нуждата от по-пълно и по-проникновено тълкуване на изкуството ни принуждава отново и отново да се връщаме към принципната същност на едно основно естетическо понятие, пренебрегвано понякога: художественият метод

Ако с изучаването на аспектите на проблема за научно-техническата револю ция се занимават цял ред обществени науки (философия, социология и т. н.), то интерес към истински човешката", социалнопсихологическата, нравстве ната и естетическата страна на научно-техническата революция са призвани да проявят и проявяват също и художествената литература, литературознанието илитературната критика. При това литературата „очевидно трябва не да разкрасява научно-техническата революция, не да се прекланя пред нея, а да спомогне да я осъзнаят не като самоцел, а само като средство, да покаже нейните граници, нейните опасности... Да изучава диалектиката и от позициите на хуманистичния идеал, като помни, че в реалната действителност разрешаването на поражданите от нея противоречия е възможно единствено по пътя на обеди няването на постиженията на научно-техническата революция с предимствата на социализма. Като цяло социалистическата концепция за научно-техническата революция е концепция на историческия оптимизъм. Но въпросът „благо или проклятие е научно-техническият прогрес за човешкото общество" в определен смисъл не е безпредметен. Литературата, тази, по израза на Белински, „болна съвест на човечеството“, не може да не реагира и на негативните, а не само на позитивните, дори при условията на социализма, последствия от на учно-техническата революция. Как тя реагира на това - на проблемно-тема тично равнище и в плана на художествения конфликт - именно това е пред метът на нашето изследване. А това означава по наше мнение потапяне в конкретния художествен материал, анализ на отразяваната в него социална, нравствена, идеологическа проблематика. При изследването на дадената тема е необходимо да се взема под внимание, че въпросът за взаимоотношенията между научно-техническата революция и литературата е част от по-общ проблем- за съотношението между науката и изкуството, станал предмет на дългогодишна дискусия и имащ своята найнова библиография, а също и между изкуството и морала

Настоящата работа продължава размишлението върху кръга от въпроси, ве че засегнат в моите студии „Фолклор и литература“ и „Четенето, писането и лите ратурният текст като проблеми на културата". Основната цел и на двете работи беше да се убеди читателят, че теоретизирането върху същността на художестве ната литература и на художествената творба води до типология на видовете комуникация посредством художествен текст. В първата студия очертах най-общо двата възможни основни типа, като ги нарекох фолклор и литература в тесен смисъл на думата, а във втората студия разгледах по-разгърнато втория тип комуникация и нейното изражение - четенето и писането на художествен текст. Равнове сието между различаването и оприличаването на двата типа направи изводите на първата студия да прозвучат по-убедително. Докато усиленият аспект на различаването придаде известна неубедителност на втората работа. Освен това в нея се засегнаха въпроси, разглеждани от съвременната литературна теория - като четенето, разбирането и интерпретацията. Така че стана необходимо да отнеса размишленията си към вече стореното другаде и да защитя с повече аргументи може би единственото съвсем оригинално твърдение в тази студия - че обслужвайки едно външно преобразуване, това на читателя, художественият текст за четене и сам по себе си е в основата си смислово преобразуване. Но не само абстрактността и те аргументираност на собствените ми работи ме подтикнаха да ги пренапиша. Меж дувременно прочетох чудесни литературоведски текстове, засягащи темата - произведение, текст и контекст. Инспирирани от разни възгледи, също и от мои, потвърждаваха казаното в двете студии, но сочеха косвено липси и несъвършенства на аргументацията. Добавиха се многото разговори по темата в семинари или не по темата, просто така, които също дадоха подтик за изложеното по-долу. Така в следващото изложение е неразличимо примесено моят и чуждият опит, придобит не само от четене на трудове.

В една рецензия за пиесата „Сняг" четем: „И все пак в тази постройка, склонна повече към асоциации, отколкото към изображение, трябва да има някакви определени и ясни авторови заключения, които, ако не разрешават, поне да осветляват подхвърлените мисли. Темата за пропиления и безсмислен живот на тези хора, за жалкото им еснафско самочувствие е достатъчно сериозна, дълбока и задължаваща, за да се примири с шеговитото убеждение, че: на хората сърцето е по принцип, общо взето, и донякъде, добро! (...) А в случая сатирическата и критическата тема, затворила се в себе си, за почва да си отмъщава. Тя или звучи като дребнава и неаргументирана закачка, или се разпада в куп незначителни, дребни и на места евтини подробности, в самоуелна игра с думи. (...) Тук-таме прокраднала се, някаква мисъл моментално се прекъсва от нова произволна шега. И когато се запитаме за смисъла на цялото, получаваме отговора: И ако ни попитат: - А де има тук морал? Ще кажем: - Той е в питата изгризан кашкавал! (...) Еквилибристиката с дреболиите е поставила на изпитание и такъв отличен поет като Валери Петров (...) И незначителното си остава незначително, каквато и пъстра карнавална дреха да му обличат. А важното, сериозното, същественото, което може да даде дълбочина на нещата и смисъл на поетическата импресия, е така затрупано,"1 че от време на време се подава и предпазливо прави някоя скептична констатация. " Привеждам тези пасажи не от желание сега, от по-късна дата, да споря с авторката на рецензията. Това би било и излишно, и неправомерно. Още повече, че в обсега на това изследване не влизат драмите на Валери Петров. Цитатите - доста дълги по необходимост - имат друго предназначение. Мисля, че те обобщават, без да имат такива намерения, разбира се, подозренията" и възраженията на нашата критика към цялостното творчество на Валери Петров.