класика

Деловата творческа атмосфера на Втория конгрес на Съюза на българските писатели раздвижи съзнанието на художниците на словото. И те казаха авторитетната си дума: знаем своя писателски дълг и затова сме съпричастни в голямото дело на народа... И макар конгресното безпокойство да отшумя, остана да звучи призивът за все още недостатъчно изпълнения дълг пред партията, пред народа, призивът за очакваните големи платна на нашата съвременност. Въпреки значителните постижения, въпреки радващите тенденции в поезията, белетристиката, драматургията и литературната критика голямата отговорност на писателя пред съвременността беше в центъра на доклада на председателя на Съюза на българските писатели акад. Пантелей Зарев „Към нови върхове в претворяването на нашето социалистическо съвремие". Превръщайки в дело указанията на партията и лично на др. Тодор Живков, Вторият конгрес на писателите недвусмислено подчерта изключителното значение на априлската линия за значение на развитието на нашата литература. Конгресът изнесе на преден план съвременната тема, като даде оценка на постигнатото, посочи непостигнатото. Заостри вниманието към законната жажда за високо художествено равнище, за творческо майсторство при овладяването на съвременната тема. Изтъкнати бяха ролята и значението на творческата личност за многостранното интерпретиране на действителността. C Българските писатели с дълбоко убеждение изразиха предаността си към делото на социализма и комунизма, готовността си да творят, заангажирани големите идеи на съвременността, да пресъздават богатата динамична душевност, съзнателните и спонтанни пориви на съвременника. Всичко това не може да не даде своите положителни резултати. Сплотеността на творците на художественото слово, тяхната висока самовзискателност стават активен фактор за по-нататъшното разгръщане на нашата литература. Българските писатели демонстрираха убеждението си, че не само образното богатство и комунистическата идейност на произведенията им, но и личният им пример, предаността им към социалистическа България ще въздействуват за морално-политическото единство на народа, на когото посвещават таланта, труда, живота си. Нека им пожелаем нови дръзновени дела и нови пълнокръвни творби, които историята да утвърди като наша социалистическа класика.

Всеки значителен писател воюва за читателите си, възпитава ги по законите на своята естетика, и - като правило - обогатява и извежда на ново стъпало техните литературни вкусове и социални въжделения. Пример за това са и найпоследните срещи на днешния читател с новата проза на Павел Вежинов, Слав Хр. Караславов, сбирките на Любомир Левчев - нека не утежнявам списъка с повече имена. Тук много често не формата на литературната творба се оказва решаваща, а доколко и как авторовата идея е въплътена в художествени образи. И от чии позиции! По този въпрос досега са водени много дискусии, понякога се чуваха вза имноизключващи се становища. Вероятно дискусии ще има и в бъдеще. Новото сега е, че се очертава възможността писатели-творци и литературни критици да минат към изграждане модела на нашата социалистическа литература и култура. Това го изисква новият инструментариум на управлението и новите структури в икономиката и духовната сфера. на Мислейки за модела, не можем да не тръгнем от първоизворите. В това отношение достатъчно респектиращо е художественото наследство на Максим Горки, чиято 120-годишнина от рождението предстои да отбележим (28.03. 1988). От края миналия век и до наши дни това творчество се явява отправна точка на разго рещени разговори в живота на цели поколения писатели, естетици, философи. Обикновено се спори за характера и новотата на революционно-пролетарската ли тература, за героя, който тя издига, за естетическите и принципи на превъплъщение действителността - минала, текуща и бъдеща. Спори се също за взаимодей ствието на тази литература с другите нереалистични течения и школи в литерату рата и изкуството на ХХ в. И на този фон - изучаването на особеностите и променливата динамика на съотношението личност общество, свое-чуждо. Тук съ ществено значение имат характеристиката на Максим Горки като типичен представител на руската съветска интелигенция, също и контактите му с изявени творци на в отделни страни, влияли върху общия развой на човешката култура.

Стара истина е, че класическата литература е винаги свързана със съвременната литература, с онези неувяхващи истини за живота, с дълбоката душевност, която винаги вирее в неувяхващите стремежи на човека въм свобода и прогрес. Макар че някои закостенели мозъци - далтонисти, забравят тази вечна истина и оставят редица покости след себе си, най-великите и най-важните творци в българската литература и днес ни занимават с дълбоките си прозрения в своите произведения, те напират в дълбочината на чувствата ни и найсигурните пътища за прогрес - като Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и др. Това се чувствува и в световната литература, чиито творци завинаги сочат най-светлите помисли за човешкото достойнство и добруване, за истинския ход на културата и литературата, като незабрави мите Александър Пушкин, Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Лев Толстой, Уилям Шекспир, Фьодор Достоевски, Федерико Гарсия Лорка и др. Там, къ дето класиката не е на почит, не се уважава от късогледи ценители, там и съвременната литература е в застой. И за да няма елементи на подценяване, на неразбиране, класическата литература се изу чава непрекъснато, разяснява се по-най-различни поводи, защото тя е неизчерпаем источник на вдъх новение, на знания и устреми за нов културен национален и световен градеж. Тази неизменна задача следват и някои реномирани чуждестранни издателства - като испанското изд. „Хукар" от Мадрид, чиито книги, ни занимават сега. Издателството например поддържа с достойнство поредицата „Поетите - представителна серия“, към която спада и солидният сборник „Възвръщане към „Гонгора", съставен като луксозно издание от изтъкнатия испански литературен критик и историк Анхел Париенте. Самото заглавие подсказва, че испанската читателска публика и интелигенцията се връщат винаги към живота и творчеството на великия испански поет Луис де Гонгора и Арготе, чието творчество и сега привлича с неговата неувяхваща поетична сила, с дълбоките си мисли, изречени с голям творчески полет още преди 4 века. И за да бъде прецизно оценена тази поезия, съставителят Анхел Париенте е събрал над 336 страници редица изследвания, критични материали и писма, не само от съвременни автори, но и от съвременници на Гонгора, като например Лопе де Вега - също така гениален поет и драматург, живял по същото време на испанска земя, като Педро Валенсиа, Хуан Пинеда и други, от латиноамериканските му ценители като мексиканеца Алфонсо Рейес, аржен162 тинеца Хорхе Луис Борхес, кубинеца Лесама Лима и други видни писатели от този район на света. Осо бено ярко са написани изследванията „Да пристъ пим към Гонгора" от видния белетрист и есеист Асорин, „Любовните сонети на Гонгора" от аме риканския испанист Робърт Джеймс, „Гонгора и усетът към света" от испанския литературен критик от младата генерация Андрес Рубайна и др. Неслучайно последният завършва своите разсъж дения с крилатата мисъл, че „да се пише поезия, това значи да се пресъздаде света". Друг особен факт в това отношение, което илю стрира величието на класиката, представлява жи вотът и творчеството на великия френски поет, белетрист, публицист и общественик Виктор Юго, чиято стогодишнина от неговата смърт неотдавна беше чествувана по всички краища на света. Защото този неувяхващ творец на живото френско слово остана като незаличим пример не само за всички френски писателски поколения, но и за тези от световната литература въобще. Даже патриархът на българската литература Иван Вазов се е учил от неговото трепетно и живително слово, от неговия колоритен лиризъм и историческа правда. Затова за Виктор Юго не спират да излизат найразнообразни изследвания за неговата творческа последователност, за неговата лирическа и обще ствена правда като неотдавна излязлата изящно издадена биография „Виктор Юго - геният без граници" от литературния критик и историк Филип ВанТитгем, от парижкото издателство „Ларус", чиято известност се носи по всички посоки на света от неговите многобройни изящно издавани речници и енциклопедии, както и други литературни и ези кови пособия.