Кольо

В репортоара на българския съвременен театър името на Кольо Георгиев заема достойно място. Той се нарежда сред новата фаланга драматурзи, воюващи за революционните идеали на нашето време, за човешките ценности в социалистическото общество. Характерно да се говори за два типа пиеси в неговото творчество, а именноантифашистка и съвременна тематика. Но и при двата драматургът се вълнува от въпросите за моралната отговорност на индивида, от мястото на героя в една усложнена конфликтна ситуация, от възмож C ността за избора, подчинен на категорична гражданска алтернатива. в антифашистките драматургични произведения: „Внимание! Адска И бомба“, „Време за любов“, „Изключителен шанс или момчето и па лачите“, „Завръщане към бъдещето“ („Ще живеем утре, ще умрем днес"), „Синьо-белият стреж", и в т. нар. „съвременни пиеси": „Съдии на самите себе си“, „Избор по вариантната система“, „Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер“, „Пресечката“, „Четвъртият закон", авторът страстно защищава новия, комунистическия идеал, своята откро вена и открита партийна позиция. В антифашистките пиеси конфликтите се раждат от желязната логика на борбата, в която главните герои проверяват своето верую и висока нравственост, определят на соката на поведението си или стигат до нови морални прозрения. Етич ните проблеми не са новост в пиесите със съвременна проблематика. Не бива да забравяме, че въпросът за нравственото изпитание е лайт мотив в т. нар. драматургия на всекидневието" според сполучливото определение на Л. Тенев. Но докато там изграждането на драматургичните сблъсъци се приближава към една почти мозаична" тех ника, то тук характерът на конфликтите е вече по-остро изявен. На ситен е с ярък публицистичен патос! Тази особеност налага известна директност в разкриването на драматургичните образи. Писателят ви наги търси цялата истина за героя. Той вярва, че трябва да се разбе човекът, да се разкрият подбудите на неговите намерення, преди да осъдят. К. Георгиев воюва за богатата личност на героите, но разкрива и логиката на железните" хора, рушителите на човешки съд би - догматиците, чиито методи на действие бяха порицани от истоLe ce рическите решения на Априлския пленум.