конструктивни

В процеса на организация на художествения универсум определяща роля играят както философските и естетическите възгледи на поета, така и най-значимите структурни принципи, обусловени от тях и позволяващи да се създаде повторно и адекватно структурата на макро- и микросвета. Този въпрос е останал встрани от вниманието на изследователите на фетавото творчество. Изясняването на проблема би доказало непроизволността и системността на художественото мироздание в лириката на Афанасий Фет, би го представило именно като ко см о с (организирано пространство), противостоящ на ентропията. В това отношение особен" място при моделирането на света заемат принципите на сакрализация, на отразяване и бинарност, тенденцията към примиряване на антиномиите, към съвместяване и единение, ефектите на неуловимост и повишена сетивност, представите за светлината като метацвят, за тишината и мълчанието като форма на изказ и др. Светът в лириката на Афанасий Фет е почти "безлюден". Той е моноцентричен, първичен и универсален. Малобройността и несложността на елементите, които го изграждат, са дълбоко осмислени: те се определят hреди всичко от стремежа на поета да моделира своето художествено мироздание като първосвят, в който извечиото е същевременно вечно, константно и абсолютно. По самата си структура светът като Дом на поетичната истина би трябвало да бъде достоен за нея, съответстващ и - за Фет това означава: изчистен от всичко преходно. Поетът не връща Cll"тa към неговото начално състояние, но го освобождава почти напълно от "наносите" на еволюцията (и преди всичко от историко-социалните черти, от "прозата" и "суетата"), за да разкрие неизменната същност на вселената - красотата. Второто важно основание за първичната структура на фетавото художествено мироздание е схващането на поета, че примитивът притежава особена философска значимост. Неговата истинност е едновременно и тайна (т. е. непонятност, неразгадана сложност), и откровение (откровението, подобно на прозрението, означава яснота, п~остота и недвусмисленост - тъй като се отнася до същността на нещата). Универсумът на красотата, създаден от поетическото слово на Афанасий Фет е "семето", което се запазва във времето. Апологията на красотата е всъщност култова памет