Краткото

Краткото житие на Климент Охридски, известно и като Охридска легенда, е един важен и интересен литературно-исторически паметник на нашето Средновековие. Наред с Пространното житие на Климент, написано от Теофилакт Охридски, наричан и Български, то рисува образа на великия деец, един от създателите на българската и славянска писменост и на Златния век на българската култура и литература от ІХ-Х в. Написано е през първите десетилетия на XIII в. от охридския архиепи скоп Димитър Хоматиан (роден около 1165 г., починал след 1234 г.). По произход той е грък, но се изявява като български църковен деец и литературното му дело се включва, ако не изцяло, то в голямата си част в българската литературна история. Дълго време той е хартофилакс на Българската архиепископия в Охрид. В 1216 г. е избран за неин архиепископ. Димитър Хоматиан е бил образован духовник, авторитетен канонист и сръчен писател. Чрез своето книжовно дело той се стреми да се доближи до своето паство и до местната традиция, както и да защити Българската архиепископия в Охрид от посегателства и разпокъсване. Краткото житие на Климент Охридски, което той написва, е познато в две версии: гръцка и старобългарска. И двете ще са от времето на автора. Навярно той е написал най-напред Житието на гръцки, а после се е погрижил то да бъде преведено на старобългарски. Гръцкият наслов гласи: «Τῇ αὐτῇ ἡμέρᾳ (κξ᾽ ἰουλίου) μνήμη τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν ἀρχιεράρχου καὶ θαυματουργοῦ Κλήμεντος, ἐπισκόπου Βουλγαρίας, τοῦ ἐν τῇ ᾿Αχρίδι." Старобarаpският текст е онасловен: „Месьць юлте, КЗ Днь. Паметь препод ОБНАГО штца нашего, архієред Хонстова и чедотворца Канмента епнскопа бльгарска, иже в Охрид, в. Най-старият препис на гръцкия текст, Григоровичев, е от XIII-XIV в. (в Библ. „Ленин", бивш Румянцев музей в Москва). Издаден е от Григорович. Друг препис издава Шафарик (с латински превод). Житието е обнародвано още от Билбасов и Баласчев. Йорд. Иванов намира старобългарски текст в пролог на Зографския манастир.