Кроче

Италианската критика през ХХ век е под влияние на Бенедето Кроче (1866-1952). Неговата критика е белязана от ясна и системна теория. Учението за действителността като творчение на човешкия дух, извън който не съществува нито бог, нито природата, е философската база на критиката на Кроче. Според неаполитанския философ човеш кият дух засвидетелствува своите творения чрез безкрайни прояви от различно естество (естетика, икономика, морал, логика). На самата философска мисъл на Кроче е подчинена литературната му ме тодология, включваща по нов начин интегрираната естетика с основ ното философско виждане на нещата. В развитието на самата крочианска критика и естетика има две фази: през първата фаза преобладават критическият опит и формалистичната теория. Периодът се ознаменува с трудове като: „Естетиката като наука за изразяване и лингвистиката“, „Студии върху ли тературата на нова Италия“, „Лирическият характер на изкуството", „Студии върху литературата на XVIII век“. Споменатите трудове излизат през първото десетилетие на века. Синтез на неговата естетика е по-късната му книга „Поезия" (1936 г.). Още по това време есте тиката на Кроче има своите основни положения. Изкуството според нея е автономна духовна категория, отнасяща се към теоретичните сфери. По-точно изкуството е индивидуално познание, докато фило- софията и логиката са познания на цивилизацията. Светът на изку ството според Кроче е интуитивно чист от всякаква интелектуална рафинираност. Изкуството е и рационална действителност, т. е. чиста фантазия. Изкуството се осъществява в синтеза на интуицията и ези ковия израз. Кроче допуска отъждествяването между лингвистиката и естетиката, която е единична и неповторима. Като критик Кроче търси да открие образния поетичен свят, независим от концепциал ното и моралното съдържание. В студията си за Д'Анунцио той открива поезията, която е фантазия, недокосната и неразрушима от интелектуални рефлекси, които за него са причина за упадъка на естетиката. Като разсъждава върху личността в изкуството, Кроче защищава тезата за поетичната творба, която не е тъждествена на документа в науката. Творбата за Кроче е израз на душевното състоя ние на твореца. У него терминът лирически характер няма тенденци озно риторично обозначение.