Куазимодо

През лятото на 1964 г. големият италиански поет (Нобелов лауреат) Салваторе Куазимодо гостува в страната ни по покана на Съюза на българските писатели. Той посещаваше за пръв път България, която му бе позната само като географско понятие; за нея той бе слушал обаче да му говори известният прогресивен италиански публицист и художествен критик Марио Де Микели, негов близък приятел, който бе гостувал в нашата страна, беше превеждал стихове от Вапцаров и от други наши поети-антифашисти, загинали в Съпротивата. Преди това, през 1957 г., на една среща между съветски и италиански поети в Рим Салваторе Каузимодо бе изнесъл беседа на тема „Поезията на нашето време", в която италианският поет бе поставил на висок пиедестал поетареволюционер и комунист Никола Вапцаров, прочитайки в превод на своя език известното Вапцарово стихотворение „История“. За Куазимодо Вапцаров олицетворяваше духа, ритъма и атмосферата на поезията на новото време, обгорена от пламъците на световния конфликт, очертал ярка идеологическа линия в световната поезия.

През лятото на 1962 г., по българ ска покана, големият италиански поет и Нобелов лауреат Салваторе Куазимодо гостува на Съюза на българските писатели. Имах честта и радостта да съпровождам поета през неговото близо десетдневно пребиваване в нашата страна. Идването на Куазимодо у нас бе предшествувано от размяна на приятелски писма, с които се установи връз ката на италианския поет с нашата страна. Салваторе Куазимодо бе придружа ван при своето пътуване в България от госпожа Анна-Мария Анджолети, коя то му посвети след неговата предивре менна кончина внушителен сборник, който съдържа значителен брой страници, описващи документално връзките на италианския поет с посетените от него страни и срещите му с различни лица. След завръщането си от пътуването в България италианският поет сподели драговолно впечатления и спомени в пи сма, адресирани до мене, които ще си позволя да преведа, защото са любо питен документ за сърдечността на поета, почувствувана при досега му с на ши хора, чиято топлота и непринуденост е съгрявала пребиваването му в Бълга рия и е оставила незаличима диря в ог зивчивото му южно сърце. В своя жи вописен очерк за поета Анна-Мария Анджолети е разказала за слънчевия маршрут на Салваторе Куазимодо до мо мента, в който поетът стъпва на бъл гарска земя, и нейният разказ се чете с видимо удоволствие.