ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 175-191

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Събирайки материали за книгата си "Кръжецът "Живо слово" в духовния живот на България- 1926-1943 г." (Университетското издателство я готви за печат със заглавие "Жреци на живото слово"!), се натъкнах н~ явление, непривично за нашата мемоаристика. Редица видни представители на духовността ни избягват да посочат личните си заслуги в увековечаване паметта на Димчо Дебелянов, т. е. да изтъкнат собственото си участие в дейността на основания през м. юни 1927 г. от кръжеца "Живо слово" фонд ,Димчо Дебелянов за пренасяне костите му в България". Константин Константинов посвети на най-нежния български лирик много страници, но никога и никъде не спомена, че самият той първи внася във фонда прихода от две свои сказки, състояли се още през есента на 1927 г.! ... Живях шестнадесет години под един покрив с Анна Каменова. Тя знаеше много добре моята слабост към поезията на Дебелянов. Първа видя композицията ми от стихове, писма и спомени за рецитала, посветен на 90-годишнината от рождението на поета1977 г. Наистина, в т. нар. "ЗJiатна книга" на копривщенския ни дом актрисите Невена Буюклиева и Зорка Иорданова са оставили по няколко реда, написани за спомен от деня на погребението на Дебеляновите останки в Копривщица - 23 август 1931 г. Проф. Иван Лазаров дни преди освещаването на неговата забележителна "Каменна жена" - 19 авг. 1934 г., също пише в "Златната книга" едно прекрасно, макар и кратко, есе! ... Самата А. Каменова обаче така и не разказа пред никого - дори на нас, нейните най-близки, за трудностите, с които създателите на фонд "Димчо Дебелянов" са успели да се справят благодарение на нейните безвъзмездни усилия като "жива" връзка между рецитаторите от "Живо слово" и копривщенската общественост. Едва след смъртта И (1982 г.) намерих няколко листчета с опити да подреди спомените си около дейността на фонда. Но и в тях личното местоимение "АЗ" бе заменено с "НИЕ". По абсолютно същия начин са написани и спомените на тогавашния председател на кръжеца - Невена Буюклиева. Нейни лични усилия няма, те са общи, т. е. на всички, обединени от благородната идея да пренесат костите на Дебелянов от Демир Хисар, а над вечния му дом да се издигне паметник, създаден от проф. Иван Лазаров.

    Ключови думи: Страничка, културната, история
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-149

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The present article deals with the sign connotations of the separate elements of the well-known Bulgarian literary character Bay Ganyu's outer portrait. Examined here is the functioning of those elements in the Bulgarian cultural milieu, separate from the author's intentions to profane them by projecting them against the background of European civilization. The text also reflects on the cultural symbolism of the changing of clothes and more exactly on the Bulgarian 'disguising' in Bay Ganyu's time. Interpreted through the code meaning of his portrait's separate elements and through the way they function in the Bulgarian folk consciousness, Bay Ganyu stands out as a new incarnation of the folklore 'madcap', and shows close similarity to the stereotyped image of the folklore hero - outlaw/rebel/revolutionary etc. 'hot head' and fighter on the frontier of the national. But, by dressing in homespun clothes and sheepskin cap, Bay Ganyu in fact does not deny the contact with the foreign civilization - the tailcoat finds a way to his broad-shouldered figure, although not without some kind of resistance. He does not perceive 'Europeanization' as 'disguising', as a change of form and identity. The grotesque combination of the sheepskin cap and the tail coat is actually an endeavour to draw together the two cultures, an attempt at mutual recognition and respect, at combination and gradual assimilation - a mission which proved to be historically impossible in the late 19th century's Bulgarian reality. Thus, Bay Ganyu is a symbol of the other possibility, of the turned down alternative, which will come to life again and again whenever Bulgaria crashes on its way to Europe.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: калпака, фрака, Размисли, върху, културната, символика, обличането, Ганьо
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 5-19

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    What makes possible a dialogue with the dead across periods of time? In this paper, the author wants to return to this question, focusing neither on the social transactions nor on the hidden potential of images but on the text in its written and printed form. The scholar shows how the Renaissance myth of reviving the dead is literally rooted in letters, that is, in an epistemology of writing as a medium able to transcend time as well as space.
    Проблемна област: Антропология
    Ключови думи: текстове, следи, боклук, Променливата, медия, културната, Памет
Subscribe to културната