культуры

Сборникът „Литература и искусство в сис теме культуры" (Москва, Наука, 1988 г.) съдържа доклади от конференцията, органи зирана под същия наслов от Научния съвет на АН на СССР по история на световната култура и проведена през ноември 1986 г. в Москва. Както и самата конференция, сбор никът е посветен на 80-годишнината на голе мия съветски учен акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов. В него са намерили място работи на учени от различни поколения, представя щи една обща, много силна и изключително плодотворна тенденция в съвременната съ ветска литературна наука - тенденцията в конкретния факт на литературата или изкуст вото да се открие целостта на културната си туация, духът на епохата, а следователно - и глъбинните причини за появата на този факт. Тази тенденция присъства и в най-детайлните, и в общотеоретичните, почти тезисни поня кога изследвания, представени в сборника. В този смисъл заглавието „Литературата и изкуството в системата на културата" найточно изразява общото в изследователските търсения независимо от разнообразието в творческите подходи и методологическите постановки. В седемте дяла на сборника, обединяващи 62 статии на учени от 6 страни, са засегнати проблеми на литературата и изкуството от античността до наши дни. Първият раздел включва две статии, посветени на юбиляря. Статията на Т. Б. Кня зевска „Литературата, изкуството, културата в изследванията на Д. С. Лихачов" очертава основните принципи в научното творчество на Лихачов: „принципът за хуманитарното знание като точно знание и като просветителство" (с. 7) и „човекът като център и смисъл на творческата дейност, човекът като твор ческо начало" (с. 8), който е и герой, и адре сат в трудовете на Д. С. Лихачов. Именно тези принципи определят основните черти на неговите изследвания: морален максимализъм, предявяван не само към него самия, но и към събеседниците му; непримиримост и твърдост по отношение на отстояваните позиции; диалогичност, способност и желание на автора 162 да разбере и оцени мненията и мислите на своя събеседник. Князевска подчертава и не обикновеното стилистично богатство в трудовете на Д. С. Лихачов и най-важното - разбирането на учения за действения патриотизъм, определящо неговите научни позиции и неговото просве тителство, за истинския патриотизъм като процес, в който обогатяваш другите, обогатявайки себе си духовно. Според нея това раз- биране на Лихачов определя патоса на науч ните му дирения: „Културата трябва да бъде открита" (с. 10). Статията на Е. С. Лихтенщайн „Коректорът - академик Дмитрий Лихачов" изразява в три думи предмета на изследванията и лю бовта на Д. С. Лихачов - книгата, културата, човека; отбелязва значението на коректорската практика в развитието на учения и за вършва с цитати от книги на учения, очертаващи неговото творческо верую: „Отнемете от човека всички негови знания, цялата му „ерудиция", но ако у него остане интелекту алната способност за възприемане на найразнообразните култури на нашето земно къл бо - съвременни и минали, то тази способност е качеството, което ние наричаме интелигентност — качество забележително и ис тински „миролюбиво" (с. 16). Този последен цитат ни уверява още веднъж, че каквато и да е темата на научните изследвания на Д. С. Лихачов, в неговите научни трудове ви наги се усеща духът на времето, в което живее и твори ученият, съпричастието към пробле мите на това време - а това безспорно е качество на големия учен.

Антропологията, приемана в най-широк съвременен смисъл, има за своя цел чрез интеграцията на различни методи и научни дисциплини да постигне познание за човека. Ако някога културната антропология е била възприемана като синоним на етнологията, то днес не подлежи на съмнение ефективността на нейния анализ, приложен към сложните социални феномени, съпроводен от задълбочаващо се отраслово разслояване (напр. политическа антропология, антропология на семейството, на трудовата дейност и пр.). Антропологическият подход към културата се отстоява от учени като Франц Боас (положил основите на културно-историческия релативизъм), Алфред Крьобер (теория за културните образци), Алфред Радклиф-Браун (социална антропология), Бронислав Малиновски (принципи на функционализма) и др. Но тяхното присъствие на българския научен небосклон е повече от символично. При разглеждане на проблема „Човекът в историята“ особено обещаващи са търсенията на школата на „Аналите“ („Annales“), основана от Люсиен Февр и Марк Блох. Те апелират за една „нова история“, история на менталностите, която да почива на интеграцията между методите на антропологията и на историята. Тези идеи намират благоприятна почва в съветската наука още през 60-те и 70-те години, когато под ръководството на Б. Ф. Поршнев към АН СССР започва да работи семинар по историческа психология, който след известно прекъсване е възобновен през май 1987 г. Ефективността на антропологическия подход при изследване на явленията от човешката история и култура е основната идея, обединила усилията на създателите на сборника „Одисей — 1989“. Замислен като пръв от серията, сборникът носи симптоматично название: в културната история на човечеството Одисей е символ на търсещия дух, на неразривната връзка между духовните светове, на вярата в човечността. Според авторския колектив културата е израз на способността на човека да придава смисъл на своите действия. Тази способност се проявява универсално във всяка човешка постъпка и реконструкцията и идентификацията ѝ във всеки артефакт се издига като важна изследователска задача.