Легенда

Голяма част от българските критици смятат, че „Легенда за разблудната царкиня“ е най-хубавото символично произведение на Димчо Дебелянов. Интересно е мнението на проф. Георги Марков, който характеризира поемата по след ния начин: „Най-високото постижение в символичното творчество на Дебелянов безспорно е поемата „Легенда за разблудната царкиня". "1 Но още преди Марков друг критик - Цветан Минков, в книгата си, посветена на произведенията на Дебелянов, пише: „Единствената поема, в която Дебелянов синтезира основните мотиви на своето творчество и подчертава неутолимата си жажда за светлина и щастие, е неговата недовършена „Легенда за разблудната царкиня". " Освен тези две мнения, с които можем да се съгласим или не, в литературната критика има и някои други. Специално внимание се обръща на обстоятел ството, че „Легенда за разблудната царкиня" е незавършено произведение. Например Стоян Каролев приема, че „поемата е недовършена и това има дял за нейната неизясненоста. Според него и самите символи, изградени в поемата, не са много ясни. Следователно не може да се приеме мнението на тази част от критиката, която вижда в „Легенда за разблудната царкиня" символ на душата на поета: „Асоциацията между разблудната царкиня, която копнее по своя цар или бди в пориви пламенни с обнажена гръд и тревожната душа на поета, е доста далечна. По същия въпрос мнението на проф. Марков е съвсем различно: „Неоснователно е твърдението, че „Легенда за разблудната царкиня" недовършено произведение. Тук вероятно се крие някакво недоразумение. „Легенда за разблудната царкиня" трябва да се разглежда като самостоятелно и e завършено произведение... в нея със здрава вътрешна логика се изобразява душата на поета, нейните надежди и разочарования, нейната драма и душевни угризе ния. Подобно мнение още през 1936 г. изразява и Владимир Русалиев: „Тази поема сякаш е неговата съдба, неговата най-интимна изповед. Това е блужде нието на душата му, нейните сънища и полети.

Eлинският бог Хефест също си служи с мрежа, при това измайсторена, сиреч изтъкана от него самия, за да хване на прелюбодейското ложе жена си Афродита с бог Арес, който, строго погледнато, му се пада брат. Преди това, за да отмъсти на майка си Хера, той я приковава към трона й. От друга страна, богът-ковач „дарява творбите си с магическа мощ, която му дава власт над онези, които ще си служат с тях"...Хефест се родее с индуистките и келтските богове връзвачи с тази разлика и с това предимство, че има властта не само да обездвижи живото, но и да одушеви неподвижното" (Dictionnaire des symboles. V. II. Paris, 1974, р. 15). Но преди да стане бог и да бъде приет на Олимп, Хефест на два пъти бива низвергнат от там. Първият път майка му Хера го изхвърля от приоблачната обител на боговете, защото се е родил с изкривени стъпала, сиреч куп, и то преди бракосъчетанието и със Зевс, а вторият път го низвертва самият Зевс, загдето завареният му син защитил майка си. С други думи, Хефест е незаконороден и поради това няма място на Олимп. Когато пада долу, той бива приет от Тетида, която за девет години го скрива на дъното на морето и тъкмо там той научава ковашкото изкуство. Изчезването в морето поначало е белег на инициационно пътуване" - продължава Маразов (Ibidem, р. 464) и добавя, че гръцкият материал потвърждава съществуването на богове-ковачи като особена група митични същества, белязани с ръста си на джуджета или с телесен недъг и образуващи особена каста, достъпът до която е свързан с посвещение (нека си спомним изпитанията, на които Вълчан подлага поп Мартин - б.а. Д. П), за да заключи, че, никак не е неочаквано в тази светлина да открием връзката на ковача с вълка, кучето или змея", сиреч, че в този инициационен смисъл тя е равна на военните общества". В контекста на нашия материал, без да оборваме казаното по-горе, нещата са по-прости и по-ясни: ковашките умения на Хефест, чиято функционалносемантична аналогия с Мартанда и поп Мартин са очевидни, неговият ковашки занаят е просто аспект на тайните жречески знания. Защото, от една страна, той праотец на първото смъртно земно поколение, откупил се от незавидната му e участ срещу задължението ведно с потомците си да стане, техен“, на боговете, като им принася жертви, сиреч като стане жрец; а, от друга, дарява потомците си с културна придобивка, по-точно с огъня. Не трябва да забравяме обаче и това, че Хефест - Мартанда - Мартин е очевидният „пълномощник" и хипостаза на първофункционалния Варуна в зоната на третата функция (№ 6), което значи и техен огледален образ, „квинта" спрямо тониката“, а дарбите му на ковач и майстор очевидно се родеят с тези на златоръкия" Тващар-Праджапати, в чието лице пък разпознахме превъплъщенията не само на Варуна (№ 2), но и на Дхатар (~Ваю) и Янус (№4), първичното яйце, твореца и зачинателя на всичко, включи телно и на собствената си майка. От тази гледна точка Хефест - Мартанда-Мартин (№ 8) очевидно покрива функциите и заема мястото на адита и локапала №6-Амша - Сома.