Ленин

Какво биха представлявали Европа и светът без победата на Октомврийската революция? Отговорът на този въпрос би ни дал пред става за огромния преход, извършен от народите в тяхното обществено развитие, духовен прогрес, култура, съзнание, живот. В навечерието на 40-годишнината на Великия октомври ние можем да кажем, че светът е навлязъл в нова епоха, коренно различна от епохата на буржоазното господство, и че тя се осъществява в пълната си сила в страните на социализма, на първо място в Съветския съюз. Какво характеризира тази „нова епоха в световната история" - както я нарича Ленин - чиито врати разтвори Октомврийската революция? Това е на първо място смяната на буржоазния строй с властта на пролетарската класа, със социалистическия строй. Този колосален преврат, извършен върху една шеста част на земното кълбо, се базираше върху високохуманна идеология - учението на марксизма-ленинизма - чиято крайна цел е изграждането на комунистическото общество.

През последните години сред определен кръг работници на науката и културата в страните от социалистическия лагер и особено в комунистическото движение в капиталистическите страни се отбелязва неразбиране на факта, че критическият дух и патос са най-характерни, най-важни черти на съвременната ни ленинска епоха, на ленинския стил на работа. Ленин страстно и безкомпромисно подхвърляше на принципиална и докрай последователна критика не само всевъзможните ревизионисти, опортюнисти и други врагове на комунизма и творческия марксизъм, но и своите верни и добри приятели и сътрудници, в това число и Максим Горки. Отношението на разкритикуваните и безпощадно разобличавани врагове на комунизма към критиката на Ленин е известно: те отговаряха с потоци невъобразими клевети, лъжи, фалшификации. Но какво беше отношението например на Горки към ленинската критика?

Знаем при какви обстоятелства и кога Никола Вапцаров пише своите две предсмъртни стихотворения: „Прощално", посветено на жена му, и „Борбата е безмилостно жестока". Поетът енаписал под тях датата 23 юли 1942 г. и часът - 14, сир. в самото навечерие на неговия разстрел. Неотразимо е вълнението, което ни обзема, когато четем тези две стихотворения от по две строфи: те звучат в сърцето и паметта ни, вибрират, сякаш всеки стих е струна, непрестанно трептяща под напора на едно чувство, неизмеримо по глъбината си, сублимация на един разтръсващ лиризъм. Може би преди Вапцаров само у Ботев - в неговото „На прощаване" - намираме такова драматично напрежение и чувствуваме такава покоряваща сила на лириче ската вълна.

Безспорно е, че за формирането на българската марксическа интелигенция наред с Маркс и Енгелс най-много са спомогнали Плеханов и Ленин. В тая връзка могат да се споменат и младият Кауцки и Меринг. Но преди всичко най-трайно въздействие са оказали със своите трудове Плеханов и Ленин. Известно е, че знаменитото съчинение на Плеханов „Монистическият възглед върху историята“ е имало силата за една нощ да превърне непредубедения ум в марксистки. Сам Ленин се изказва много похвално за тая книга, излязла от перото на високообразования марксистки теоретик Г. В. Плеханов. По ред причини Плеханов дълго време владееше най-добрите български умове. (Затова неговите по-късни теоретически и политически грешки станаха източник на умствени „страдания" в средата на страстните му поклонници, един от които е нашият голям критик и публицист Г. Бакалов.) Съвсем справедливо той взе почетно място в съзнанието на българските социалисти. Плеханов си спечели име и голям авторитет благодарение на това, че водеше непреклонна борба срещу разновидностите на западния ревизионизъм и опортюнизъм, завладели международното работническо движение след смъртта на Енгелс

Изключително значение за прогресивното развитие на нашата литература през 20-те и 30-те години имат както Лениновите постановки за културното наследство, така и проникването на младото съветско изкуство у нас. Пръв, който широко и гостоприемно разтвори вратите на своите списания „Везни" (1919—1921) и „Пламък“ (1924—1925) и предостави техните страници на съветската литература, беше Гео Милев. Този влюбен в революционното изкуство писател чрез статии и преводи запозна българския читател с естетическите възгледи на Ленин и със следоктомврийското творчество на Блок, Брюсов и Маяковски.

За да имаме представа за социалната философия на В. И. Ленин, трябва да си обясним преди всичко влиянието на Октомврийската революция като голям исторически фактор върху развитието на културата в различните части на света. Да си обясним това влияние не само върху обществения живот, но и върху отделната личност, върху хората, които създават духовни ценности на времето - писатели, художници, учени, творци на културата. Октомврийската революция е събитие, което няма равно на себе си - ако можем да си представим света поставен с главата надолу - тя е сила, която изправя света на крака и му дава възможност да върви напред, да твори едно ново бъдеще. Подобно усещане имат хората още при първата минута на ней ната победа. Октомврийската революция е дело на една революционна философия, една философия на революцията - тая на Владимир Илич Ленин. Ако вземем за пример само великата руска литература, картината, която тя дава на руската самодържавна действителност, на царството на помешчиците и особено на бедственото съществуване на работниците и селяните, ще се убедим, че това е наистина действителност, обърната с главата надолу, че в произведенията на един Лев Толстой („Възкресение"), на Гогол („Мъртви души"), на Достоевски („Престъпление и наказание"), на Горки и Чехов тя е изправена на съд - Страшен съд. И тоя съд дойде - Великата октомврий ска революция.

Трудно е да се прецени ролята и значението на Ленин за формирането и развитието на българската социалистическо-реалистическа литература. И работата не е в това - да се открият“ реминисценции от Лениновите трудове в произведенията на нашите революционни писатели от 20-те или 30-те го дини. С помощта на цитати или откъснати от контекста изрази едва ли ще се постигне нещо рационално. При такъв подход неизбежно се подкопава доверието на читателя към подобен род изследвания, защото проблемата за рецепцията на Лениновите идеи се третира в непълен вид, в недостатъчна връзка с общия литературен процес, а в нередки случаи - в противоречие със самите явления. От друга страна, темата предлага изобилие от факти. Това също затруд нява тяхното обхващане в цялост. Ето защо по необходимост тук ще се спра на няколко по-конкретни въпроси, които, струва ми се, носят главните черти на процеса.

Проникването на Ленин и ленинските идеи в България е процес, чиито дири ни отвеждат в началото на века, когато нелегално се пренасят първите броеве на в. „Искра", когато под псевдонима Н. Ленин и В. Илин се превеждат за първи път някои негови произведения. Така започва и най-ранното докосване на Бакалов с Ленин - чрез преводите. От първия превод „Що значи свобода на критиката?" (1903) до последните му статии за Ленин и ленинското наследство през 30-те години лежи дълъг, труден и мъчителен път на постепенно преодоляване на Плеханов, до категоричния призив „Напред, към Ленин!" У нас понякога, когато се говори за Бакалов и Ленин, на лицата се поя вяват скептични усмивки. Но връзката съществува и това ни заставя да спрем до нея и я обясним. Иначе трябва да отминем цяла редица от факти - десетките преводи на Бакалов, споровете и дискусиите, в които той отстоява вярно някои маркистко-ленински принципи за литературата и изкуството или да приемем като случайност оня откъс от статията „Партийна организация и партийна литература“, който Бакалов помества в сп. „Нов път".

Съветското литературознание отдавна се занимава с тази тема - направено е много по изучаване на Лениновото наследство и по-специално изледвани са статиите му за Толстой. Подробно е анализирано съдържанието на тези статии и е показано принципното им различие от всичко, писано дотогава за Толстой в народническите и либералните издания и социалдемократическия печат - легалния и нелегалния. Събран е богат фактически материал, направени са интересни наблюдения и редица сериозни теоретически обобщения. Но предметът е толкова дълбок и значителен, че едва ли някой ще се осмели да признае тази тема за изчерпана. Напротив, нашето литературознание може би едва сега се приближи до възможността да я изследва цялостно и с такава научна обстоятелственост, каквато съответствува на важността на предмета. Лениновите статии за Толстой спадат към най-изтъкнатите произведения на световната естетическа мисъл. И макар че за тях е писано много, техният теоретически смисъл и методологическо значение все още не са извлечени и усвоени в пълна степен. Ето защо нужно е наново да се обръщаме към безсмъртните страници на Лениновото наследство и в тях да се опитаме да открием ония моменти, които днес за нас са особено поучителни и имат значение не само във връзка с творчеството на Толстой, но и за решаването на остри проблеми на нашата съвременна естетика и литературознание.

В първите месеци на 1918 г. аз командувах един оръдеен взвод от гробищата на Тулча. Аз нямам вина за това, че съм се бил срещу свои братя! Но като преглеждах писмата на войниците, от южния фронт вече пишеха на своите познати от „северния": „Тъмен облак се задава, откъм гора, от Балкана!" (Това писмо го запомних и разбрах, че войниците вече знаят за руската революция). Тя беше извършена току преди няколко месеца: царят свален и властта преминала в работническо-селските съвети. Това много допадна на войниците и нашите два фронта вече се огънаха от войнишката умора. Лятото премина в люти сражения на южния фронт: при Яребична, при Дойран и завоя на реката Черна. Тогава ние не можехме да узнаем, че начело на революцията е застанал Ленин. Но за войниците бе достатъчно, че започва революция!…

В решението на Политбюро на ЦК на БКП за чествуване 110-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин се казва: „На Ленин се падна извънредно трудната и същевременно велика мисия в новите исторически условия да продължи, да обогати и развие по-нататък марксизма, да даде научен отговор на задачите, които се поставяха пред обществото. "1 От тази оценка за делото на великия стратег на социалистическата революция и на строителството на новия живот трябва да се изхожда, когато се преценява както неговата цялостна дейност, така и неговият принос за развитието на отделните науки, за една или друга област на живота. Това важи с пълна сила иза подхода, който трябва да имаме при изследване приноса на В. И. Ленин за развитието на научното литературознание. И още един изключително важен момент - В. И. Ленин посвещава целия свой живот, всичките си сили и способности на борбата за освобождението на работническата класа, на трудовия народ. Ето защо е невъзможно да се даде точна, научно вярна оценка за неговия живот и дело вън от тази борба. Това важи и за изказванията, за разбиранията, за приноса на Ленин в такава специална, специфична област като сферата на художественото творчество, на науката за него. Писани по конкретни поводи, извикани от нуждите на класовата борба, изказванията и трудовете на Ленин и в тази област са обединени от една обща мисъл, имат едно предназначение - да определят мястото и ролята на художественото творчество в борбата за освобождението на работническата класа, на цялото човечество. „Класовата борба продължава - заявява Ленин - и нашата задача е да подчиним всички интереси на тая борба. " Благодарение на тази пролетарско-класова позиция Ленин успява да даде отговор не само на конкретно възникналите проблеми на литературния фронт, но заедно с това да определи същността на литературата и изкуството, на тяхното значение и роля в новия етап на общественото развитие, да въоръжи теоретиците и критиците с истински научен метод за анализиране на художествените явления.

Целият обществено-политически, научен, културен живот в нашата страна през настоящата година минава под знака на двете най-крупни събития - ХІІІ конгрес на БКП и тридесетгодишнината на Априлския пленум. В светлината на тия събития ние оглеждаме изминатия път, преценяваме днешните си дела, чертаем перспективите за бъдещето. Що се отнася до литературата и литературната наука, можем с гордост да отбележим, че България е една от малкото социалистически страни, в които не се прояви колебание и съмнение по отношение на избрания път на развитие - пътя на социалистическия реализъм, път, който доведе до истински разцвет на художественото слово у нас. Главната заслуга за това принадлежи на БКП, на нейния Централен комитет, на др. Тодор Живков, на верността на нашата партия към принципите на марксизма-ленинизма, на марксистко-ленинската естетика. Но не по-малко важно е и това, че многобройният отряд на художествената интелигенция у нас утвърждава и развива тия принципи като свое верую, воюва за тях. От старейшината на естетическия фронт у нас академик Тодор Павлов до най-младите специалисти, от ветераните на пролетарската, социа листическореалистическа литература до тези, които за първи път излизат на литературното поле - всички живееха и живеят с мисълта, че създават, трябва да създават партийно изкуство, изкуство на социалистическия реализъм. и Но това от своя страна налага своевременно научно осветляване на всич ки ония проблеми, които развитието на живота, самото развитие на литературата поставят пред творци и теоретици. И тук, както във всички други обла сти на живота, истински фар, който сочи верния път и предпазва от грешки отклонения, е жизненото и теоретично дело на В. И. Ленин. Това определя насочването към темата на настоящата статия. Още повече, че за голямо учуд ване тази проблематика досега е оставала някакси встрани от вниманието на специалистите... На тази тема няма нито едно голямо специално изследване. Даже в монографиите за естетическите възгледи на Ленин, за неговото отношение към проблемите на литературата и изкуството няма не само отделни глави, посветени на тази тема, но понякога не става и дума за това! В специалния библиографски указател „Ленин и наука о литературе (Ленинград, 1970) на тази тема не е отделено място даже в проблемно-тематичния указател... Някои може би смятат, че доколкото понятието социалистиче ски реализъм се е появило след смъртта на В. И. Ленин, то неговото дело, неговото теоретично наследство нямат отношение към художествения метод, към метода на социалистическия реализъм.

Веднага след революцията Александър Блок пише: „Да възвърне на хората цялата пълнота на свободното изкуство може единствено великата и всемирна Революция, която ще разруши многовековната лъжа на цивилизацията и ще възвиси народа на висотата на артистичното човечество. " Поетът пише това по повод творчеството на Рихард Вагнер, но думите му се отнасят не само за музиката. В тях се оглежда изключително важният въпрос за революционния патос на истинското изкуство и за естетическото, творчески създаващото излъчване на революцията. Словото на самия Блок е ярка илюстрация - най-значимите му творби са родени от искрата между изкуство и революция. Достатъчно е да си припомним само революционния образ на епохата, нарисуван с огнени черти в поемата „Двенадцать". Действително революцията отваря вратите за свободното развитие на изкуст вото, тя приближава твореца към оня жадуван миг, когато истината, красотата и доброто ще засияят в единния образ на хармонията. Без съмнение кардиналният проблем революция - изкуство, революция - литература може да бъде най-ясно изведен и осветлен, ако се върнем към принци пите на литературната политика на Маркс и Енгелс, Лафарг и Меринг, Плеханов Благоев. Още в ранните статии на Маркс и Енгелс в „Рейнски вестник“ и „Немско- френски годишници" съзираме зараждането на принципа на комунистическата и партийност в литературата. Принцип, който се превръща в главно оръжие на ре волюционната борба на „Нов рейнски вестник" през 1848-1849 година. В работата си във вестника, наречен от Ленин „ненадминат орган на революционния пролета- риат", Маркс и Енгелс вече са избистрили принципите на своята литературна политика. Естетическите качества на конкретните творби те разглеждат от гледна точка на социалната значимост на художествените идеи. Показателен в това отношение е строгият класово диференциран подход към творчеството на немските революционни поети Фрайлиграт, Хервег и Веерт. Топлотата на личните приятелски връзки, деликатното отношение към поета като творец не водят до субективистични пристрастия, не изместват строгата, но справедлива оценка. А когато става дума чистотата на партийната позиция, Маркс и Енгелс са безкомпромисни - извест но е с какви изрази наричат те Фрайлиграт в своите писма, когато към края на жи за вота си той заема една конформистка позиция и се плъзга към филистерския дребнобуржоазен радикализъм.

През последните две-три десетилетия марксистко-ленинското литературознание направи сериозен опит да преразгледа някои основни научни понятия и кате гории, да уточни тяхното съдържание или да създаде нови, които отразяват същ ността на явления и процеси, познати и в миналото, но ненамерили своето точно научно определение. Така се утвърди понятието т и пология като израз на найсъществени явления и процеси в литературите на различни страни, процеси сходни, близки, породени от сходни, близки икономически, политически, идеологически, естетически и други условия и причини. При това появата на тези явления и процеси понякога се извършва без каквато и да било връзка и взаимодействие между лите ратурите на различните страни. Това понятие ни дава възможност да разкрием по-задълбочено особено ония закономерности на литературния процес, които възникват с литературната общност с в етовна литература, световен литературен процес, така както разбират това явление Гьоте, Маркс Енгелс. На сериозна критика бе подложено понятието влияние. Немалко учени предлагаха то да бъде изхвърлено или заменено с други определения, тъй като било компроментирано от буржоазната компаративистика, водело до омаловажаване, до подценяване на „малките“, на „зависимите" литератури, на литератури те, които са се влияли. Вместо него бяха предложени понятията взаимовръз ки и взаимодействие.