линия

Александър Обретенов е не само изтъкнат учен, член-кореспондент на БАН, автор на многобройни трудове в областта на изкуствознанието. Предан воин на партията, Ал. Обретенов винаги е бил и продължава да бъде на предната линия в борбата за осъществяване на комунистическите идеи в областта на културата. Още през 30-те и 40-те години заема отговорни партийни постове, работи в средите на демократично настроената прогресивна интелигенция, оттогава датират и първите му брошури и статии, с които той воюва за партийната правда, за социалистическо изкуство. След Девети септември Ал. Обретенов е сред най-близките съратници на Георги Димитров, през 1945 г. е избран за председател на Камарата на народната култура, допринася много за обединяването на прогресивната интелигенция около линията на партията. e Като първи главен редактор на вестник „Народна култура“, като директор на Института за изкуствознание, като общественик и учен Ал. Обретенов сред хората, които най-тясно са свързани с обновителния процес след 1956 г. В навечерието на тридесетгодишнината на Априлския пленум и XIII конгрес на БКП списание „Литературна мисъл“ се обърна към чл.-кор. Ал. Обретенов с молба да сподели свои мисли и спомени за промените, настъпили в обще ствения и културния живот, в политическото мислене по това време. Чл.-кор. Ал. Обретенов бе любезен да отговори на въпросите, поставени от представител на редакцията. e C - Аз искам да започна с една мисъл, която съм чул лично от Георги Димитров няколко пъти. Когато сочеше, че пред нас предстоят големи исторически задачи, много трудности, той обичаше да казва, че нашият път не гладък като паважа на площад „Девети септември". И действително освен успехи, с големи постижения нашият път е осеян с много трудности. Такива трудности настъпиха в нашата партия, в държавното ръководство, в културния живот наскоро след смъртта на Георги Димитров. Трябва веднага да подчер тая, че генералната линия си остана същата, не се явиха тенденции за измяна изобщо на курса, който беше установен от Димитров и приет на Петия конгрес. Но коренно се промениха методите, с които се боравеше, начините, по които се осъществяваше тази линия, отношението към хората, към творците, към самите проблеми.

Наред с излязлата от печат учебна литература през Възраждането особен интерес представлява, така нареченият ръкописен учебник, който в определени случаи е имал по-голяма стойност и въздействие от издадения". По ръкописни учебници са се преподавали общообразователни и специални предмети - гра матика, история, математика, геория на словесността, риторика и др. Често явление е било ученици сами да преписват някой учебник, което те вършели с особена радост. „За щастлив се броеше оня ученик - пише в спомените си Никола Еничеров, -който имаше преписан цял някой учебник. Не бе рядкост да дохождат околните учители да се молят на учениците с пари да им препишат някой учебник. .."2 По такива учебници преподават Добри Чинтулов, Найден Геров, Йоаким Груев, Петър Златев Груев, Пенчо Радов, Христо Драганов, Димитър Матевски, Кесарий Попвасилев и други възрожденски педагози. Както се вижда от посочените имена, по ръкописни учебници са преподавали и по-слабо познати днес педагози, и по-известни, утвърдени възрожденски учители, които са разполагали и с печатна помощна литература. През последните години бяха открити, проучени и издадени ръкописните учебници на Д. Чинтулов, които се смятаха за безвъзвратно изгубени. С това бе хвърлена нова светлина върху многостранната личност на изтъкнатия възрожденски книжовник и поет Чинтулов, доскоро неизвестен като автор и пре водач на учебна литература по риторика, руски и френски език, алгебра и музика, която той е използу вал пряко в преподавателската си дейност. Йоаким Груев не е сред най-изследваните възрожденски автори. Досегашните проучвания разглеж дат различни страни от неговата книжовна и педагогическа дейност преди и след Освобождението от 1878 г. В тях обаче не е обърнато достатъчно внимание върху архивното наследство на възрожденеца, което е източник на ценни сведения за литературоведските и методическите му възгледи.

Понятието, което ще разгледам, е употребено от Мукаржовски в една ранна негова статия със заглавие "Връзката между фоничната линия и словореда в чешкия стих". Първата публикация на статията (1929 г.) е на френски език 1 и френското ligne phonique остава без превод - какъвто би бил например "звукова линия", когато почти десетилетие по-късно Мукаржовски включва въпросната статия в сборник с изследвания по поетика • Аз прочетох за първи път статията на Мукаржовски на английски, където понятието е преведецо като prosodic line3• Това разминаване между термините породи у мен интерес към въпроса: какво равнище на анализ е избрал Мукаржовски в изследване, което си поставя за цел въвеждането на структурния подход. Въпросът се усложни, след като прочетох студията на известния чешки стиховед Мирослав Червенка "Фоничната линия на Мукаржовски и интонационният анализ на стиха" • Попаднала между превод, оригинал и научен коментар, трябваше да си обясня постановката на Мукаржовски, което, сега си давам сметка, означаваше да вникна в проблематиката на ранния структурализъм, да разбера мотивите в отношението му към стихознанието, основаващо се върху фонетиката, а не върху фонологията. Тъй като на Мукаржовски се дължат едни от главните проекции в областта на стиховата интонация, обръщането към неговото изследване, както посочва и Червенка, може да помогне при съвременното изясняване на проблемите. Мукаржовски дава решение, което отпраща към ролят~ на семантичния фактор и предполага анализът да се проведе на равнище изказване. Въпросът за равнището на анализ се отнася до това какъв е обектът на анализ, който дадена теоретична концепция създава.