Марс

Известно е, че Евгения Марс е близка приятелка на Вазов през последните 16 години от не говия живот. Очарователна като жена, писателка, общественичка, за поета приятелството му с нея е живата вода" в тежки за него години. Когато той има достатично врагове и недоброжелатели на литературното поприще и стоически понася предизвикателства и обиди, когато кризисно изживява разочарованията от войните, тяхната духовна врізка му влива самочувствие, вяра, нови творчески сили. С годините чувствата му градират, нарастват привързаността и обичта му към тази жена, необходимостта да я вижда и беседва с нея. Своя поетичен букет Вазов и поднася с ци кала „Триндафилите“ от лирическата сбирка „Люлека ми замириса", но ритімът на тези чувства ясно пулсира и в писмата му до нея. Издадени в отделно издание през 1947 г., с предговор от Тодор Павлов, Вазовите писма до Евгения Марс са обект на многократни коментари,