ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 67-87

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Монолог в абсолютен смисъл на думата не съществува, защото в своята същина той е или разговор със себе си, лична изповед в най-разголената форма. раздвояване между двете половини на човешкото същество в един вътрешен антагонизъм между добро и зло, морална равносметка със себе си или с други, уравновесяване на чувства и страсти, коригиране на отношения и планове, претегляне на възможности, диалог с някой мислен събеседник, така че винаги се превръща диалогичен монолог или монологичен диалог. Доказателство за това е, много често от мислен монолог ние преминаваме, без да се усетим, в гласен диалог, сякаш разговаряме с някого. Почти винаги монологът се явява като резул тат на някакво напрегнато вътрешно състояние: изблик на радости ликуване, злобно тържество, отчаяние, разкаяние, недоволство, което трябва да се разтвори именно чрез разговор насаме, защото интимната първосьщина на монолога го затваря в границите на нашето собствено Аз. В монолога може да бъдем без маска, разголената първосъщина на нашето емоционално и морално Аз, без всякакви задръжки за изказ и самоконтрола на чувства и език, на страсти и долни попълзновения, в него можем да изридаем дълбокия си трагизъм, да проливаме сълзи, да изплачем мъката или унижението си, да изплюем злобата и завистта си, B бъдем такива, каквито никой не ни познава. да Към монолог са склонни хора със склонност към излиятелност, към размисъл към самокритика, към морална вивисекция. Взривателят може да е вътре в нас, но и вън от нас. Един незначителен повод може да отключи цяла серия от верижни монологични реакции и по пътя на тях да се стигне до съдбовни решения или преустройство на целия ни емоционален склад и морално поведение. Външният взривател се подхранва, разбира се, отличното предразположение към самовзривяване, т. е. от личната възбудимост и склонност към автовивисекция или възприемане на натрапени представи, към емоционална и морална равносметка.

    Ключови думи: Монологът, Дневникът, като, автопортретно, средство, Изповед, маска
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 83-92

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Можем голяма доза основание да твърдим, че rrоезията на Яворов една от най-провокативнитереализации българскаталитературана идеята за наличието на някакъв свръхсложен вътрешен текст/живот, определящ уникалността ценността на личността. Не трудно да се открои имплицитно заложеноторазбиране за истинскотолице, което закопано дълбоко може да се разкрие чрез екстатикитена душевното,чрез трансцендиращия импулс на словото. Преградата, бездната, маргиналията, блянът пр. изчертават следата на трайно болезнено надмогване, етически естетически оценностено усилие, което се превръща знак на човешката оплетеност трагичност живенеето. Поетическите текстове поемат ангажимента да убедят читателя уникалния опит на разкъсаната азовост чрез реторично напряганена изживявания културникодове. Плътно ~I,зад" творбите,знаем това, най-дълго стояла услужливата сянка на Яворовата биографема, на неговия "роман". Тук обаче ще ни интересуваповече ролята на поетическата поза като специфична инстанция текста. Позата снет антропологичен режим на жестовете интонациите,ритуал на себеполагането света-текст - идентификационен модус на вписване оразличаване. атрактивно организираната сценография на душевното особено важна функция отредена важената. Както поетът призовава "Не бой се ела", жената-"дете" трябва да свидетелства за драмата на изживяванията за мощта на дихотомиите - за силата слабостта, доброто злото, за надеждата отчаянието. Струва си да се замислим повече върху настоятелния призив за свидетелстване, върху тази привидно случайна фигура на свидетеля. споменатата творба свидетелят оня, който поема ангажимента, той трябва да надмогне едновременно силата на съдбата слабостта на живеенето, за да заеме мястото си "съдната зала". Свидетелят сам заразен от двойнственост, той въвлечен ситуацията, прекосил волево пътя до нея, за да преживее докаже. Но пак той извън нея - винаги отвъден, оторизиран за една реч "отстрани", реч-доказателство. За настоящата интерпретация свидетелят интересен като фрагмент от образа на поетическия Друг. Питаме се доколко как другият има дял себеразбирането, как очертава полосата на продуктивен смислов обмен.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Парфюм, маска, Яворов
Subscribe to маска