материал

Решим ли да задълбочим наблюденията си над въздействието, над идейноестетическото съзряване и поетиката на новобългарската литература от XVIIIХІХ в., съвсем естествено стигаме до паратекстовите аспекти на книжовната творба - заглавието“, „мотото“, „посвещението“, „цитатът“, „полуцитатът“, скритият мистифициран „цитат", откъсите от писма и дневници, - т. е. формите, в които се проявява така нареченото „чуждо слово" за системата на същинския текст. В немалко от случаите тия паратекстови елементи въплъщават в резюме същността на авторовата идея, самата им формулировка е вече изразено отношение, или очертават предварително границите на търсено и очаквано въздействие, свидетелствуват за начален подтик, дошъл от други автори, от други литератури. В разбиранията си за тяхната специфика и функции възрожденският писател изминава определен път, за да стигне до съзнание за лаконизма и метафорично-многозначния характер на наслова, за съдържателния облик и пълноценното естетическо звучене на епиграфа, за вътрешно-духовния смисъл и натовареност на посвещението, за сложните преливания и противопоставяния между заряда на цитата и авторските внушения. отделните фази на тоя път паратекстовите елементи встъпват в доста интересен диалог с читателя, търсен и изграждан от тях - предлагащи му духовна мъдрост и житейски решения, предлагащи му ключ към света на творбата, на авторовото съзнание. В тоя смисъл проблемът за ролята и същността на „чуждото слово" в ед на литература, в границите на едно направление, в творчеството на даден автор, оказва, че има отношение към много от чертите, които изграждат тяхната съдържателна, формална и въздействена характеристика - в насоките на литературното общуване, на трансформационните процеси, на познавателния им заряд, на поетиката на композицията, на майсторството на изображение, на търсената многозначност и поливалентност на художественото внушение

Една от особеностите на художествената литература е непосредствената и конотивна (практическа) стойност, изразена в способността и да създава социални предмети. В зависимост от своето време литературата може повече или по-малко да се самоизразява чрез тази си предопределеност, съответно, доближавайки се или оттласквайки се от формиращите мирогледни и наукоприложни дисциплини. Периодът на футуризма в руската литература от началото на века, определен от Осип Манделщам като време на „буря и натиск“, извиква несъмнен интерес именно от гледна точка на пряката си социална действеност, съвършено оригинално проявена в изкуството на Велимир Хлебников. И беглото запознаване с поезията на В. Хлебников показва наличие на специ фична естетическа норма в рамките на изграждания от поета мирообраз. Читателско съзнание, неотчитащо духовните движения в руската култура от първата четвърт на века, аперципира ред произведения по оста на „заумността“, причислявайки ги към христоматийното „Бобзоби пелись губы..." или черновите фрагменти от типа на: „Умнязь-Песнязь-Вечязь -Жриязь - Храмьзь - Будязь - Быльзь - Новязь", показващи филологическа работа, предхождаща поетическата употреба. От друга страна, строгият лингво-поетически анализ, търсещ наукообразността в поетическото мислене твореца, достига до извода за Хлебниковския енциклопедизъм, поради изобилието на И съществуването на множество метаезици в него. Действително широкият диапазон на хуманитарното и природо-математическо познание, представляващи сфери на проява на хлебниковския поетически вкус и усет, го заставят неимоверно да разшири T. нар. предмет на своето изкуство. Това на практика води до създаването на съответните емпирико-познавателни имитационни структури, които наистина биха представля вали жив интерес - в равна мярка и за литературоведа, и за нелитературоведа. Поради факта обаче, че въпросните явления имат своя онтология в някаква художествена система, би било най-удачно да се потърси органически-присъщата (целесъобразна) доминанта на дадения идиостил, интегриращата сила на която предполага цялостното и единно звучене на различните смислови обеми в поезията на В. Хлебников. В настоящите бележки ще се опитам да докажа правомерността на един определен тип интерпретация на Хлебниковския поетически текст, която го ориентира към кръга на митологичните представи, проявени в идеалния тезаурус на заклинателните словесни формули. Такъв тип разглеждане би способствувал за изясняване на въпроса, който винаги е вълнувал изследователите