Матош

Ако се взрем в културно-духовната атмосфера в България и Хърватско на границата на ХІХ и ХХ в., ще открием аналогични явления, свързани с включването на двете страни в общоевропейските литера турно-естетически движения. Пейо К. Яворов (1878-1914) и Антун Г. Матош (1873-1914) заемат челно място сред участниците в този процес. В техния драматичен жизнен и творчески път, изпълнен с психологически енигми" и трагични конфликти, има редица близки черти. В тяхната житейска и литературна съдба, в емоционалната им нагласа и образна система са налице много сходства. Чеда на разнолика и неспокойна епоха, те създават поезия, кореспондираща с постиженията на най-големите творци в световната литература в първите две десети летия на нашето столетие. С бунта си срещу установеното и конвен ционалното в сферата на мисленето, с дръзкото утвърждаване началата на една нова естетика и интелектуалната дълбочина на творчеството си привличат вниманието на изследователите вече десетилетия на ред - за тях съществуват голям брой студии, есета, мемоари, стихове, дори и драми. Ярки художествени индивидуалности, оставили след себе си плеяда от следовници, двамата не могат да се вместят в ограничените рам ки на какъвто и да е естетически канон. Живеейки на границата на две столетия, те са свързващо звено на художествените тенденции, сблъскали се в онзи преходен период. Олицетворяват, от една страна, своеобразната раздяла със старото, а от друга, стават носители на ос новополагащи за по-нататъшния развой на словесното изкуство в Бъл гария и Хърватско традиционни линии. И двамата автори, в чието творчество се сблъскват сякаш насрещните ветрове на епохата, продължа ват традициите и дълбокия хуманизъм в двете литератури, ала са вестители на нови естетически тенденции. Редки майстори в сферата на езика, с вроден усет за съвършенство на формата, необикновени стилисти, в техните произведения чрез магията на стиха се разкриват най-изтънчени отсенки и нюанси на душевни състояния (Антун Матош, чиято поезия означава кулминация в развоя на хърватската Модерна, довежда до съвършенство и формата на сонета).