междувоенната

В многостранното творчество на Карел Чапек (1890-1938) се проявяват характерни тенденции и особености от развитието на модерната чешка литература. Чапек започва да твори още преди войната, но значителна част от неговите произведения са свързани с бурния разцвет на чешката литература в междувоенния период, когато се създават явления с европейско и световно значение. Още с драмата си „Р. У. Р." (1921) К. Чапек придобива световна известност и заедно с Я. Хашек се нарежда между първите чешки писатели, които осъществяват непосредната, жива връзка на националните литературни ценности с художествените и културни процеси в следвоенна Европа. Светогледно и естетически К. Чапек е творец на ХХ век - художествените пробле ми и идеи, които го занимават и тревожат, водят към драматичното битие на човека от епохата на модерната цивилизация, към противоречията, които създава преломното развитие на науката и техниката, поставяйки на изпитание общочовешките цен ности на културата, духовното съдържание на човешкия живот. B Научнофантастичните прогнози на Чапек разкриват противоречивото му отношение към научно-техническия прогрес, в основата на което лежи неговата хуманистична програма за защита на човешките ценности, философското му недоверие към глобалните идеи и изобретения, както и към радикалните промени на обществото. Много се е писало за философския релативизъм на Чапек (почерпен до голяма степен от философията на прагматизма), който го отдалечава от обективния поглед към социалните противоречия, отнема му категоричната оценка, ясната перспектива в ре шението на проблемите, превръща отношението му към явленията на живота и към човека в съвкупност от антиномии. Идейно-философските противоречия в творчеството на Чапек, еволюционистичните му възгледи, илюзорното му доверие в буржоаз ната демокрация не намаляват хуманистичното съдържание на неговото творчество. Чапек не решава социалните конфликти на своето време, социалният критицизъм неговите утопични драми и романи има хуманистична основа - защита на непреходните или по-точно интегралните човешки ценности. Той превръща в център на своето творчество човека - човекът като мярка за всичко - и гради неговата нова цялост ност (интегралност) в света на капиталистическата цивилизация, която „редуцира" ценностната представа за човека. Белег на тази нова интегралност на човека е тезата за обикновения човек (трилогията „Обикновен живот"), чийто образ в своето човешко съдържание диалектически обединява раздвоеното изображение и представа за еле ментарния и необикновен човек (фантастичните и утопични произведения). Темата за познанието на човека е свързана с темата за познанието на действителността в ней ната тоталност (страст, която съпровожда всички занимания на човека Чапек). Смисълът на познанието е в създаването на духовна мярка на предметния (емпиричния) свят, което е равностойно на това да се създаде неговата човешка мярка.