Мирча

На 9 март 1907 г., в разгара на голямото селско въстание, разтърсило цяла Румъния, в Букурещ се ражда Мирча Елиаде. И тази паметна година е „малка нишка от връзките му с румънския селянин", както ще се изрази той през 1966 г.: „Гордея се, че произхождам от семейство на молдовски „разеши" (свободни, незакрепостени селяни - б. м., О. С.). Бащата на моя дядо беше „разеш", а аз съм трето поколение, изуло цървулите и макар да съм роден в столицата, се чув ствам по-близо до корена" на страната." Наистина обширното му научно творчество може да се погледне тъкмо от този ъгъл - от селския произход. Защото в повечето от своите книги Мирча Елиаде коментира и възпроизвежда духовната вселена на селото. А нали от незапомнени времена то съхранява и ревниво пази наследството на старите вярвания и религиозни обреди, защото тъл куването им може да хвърли светлина върху човешката същност, да открие онова, в което са посветени малцина... „Работата е в това не сляпо да вярваме на народните легенди и суеверия, а да не ги отхвърляме и хулим като вредни измислици на примитивния дух" - пише той в началото на 50-те години, когато в Чикагския университет специално за него се открива първата в света Катедра по сравнителна история на религиите. По този начин Елиаде дава тласък и на изследванията в областта на фолклора. В началото на своя творчески път той го нарича „главен инструмент на познанието". Годините след Първата световна война - период на разцвет на румънската духовност - са и време, в което се формира младият интелектуалец Мирча Елиаде. Още тогава той открива свои те две теми, донесли му в края на 30-те години и първите международни признания: историята на религиите и литературата. Много по-късно, през 1977 г., по повод избирането му за член на Белгийската академия, той ще заяви: „Принадлежа към културна традиция, която не изключва мирното съжителство между научното изследване и изящната словесност. Редица видни румън ски учени: Дмитрие Кантемир, Богдан Петричейку Хащдеу, Николае Йорга, Василе Първан се изявиха и като даровити писатели, а най-прочутият от нашите поети Михай Еминеску бе оригинален философ и един от големите ерудити на своето време. Що се отнася до мен, считам, че същест вува структурна аналогия между научните трудове и литературните опити." Мирча Елиаде дебютира през 1922 г. с автобиографичен роман, още ненавършил петнадесет години. „Исках да създам образцов документ за юношеството - пише в своя „Дневник" (1973) той. - Реших да не измислям и украсявам действителността и мисля, че успях. Тогава бях твърдо убеден, че съм първият юноша в света (!), който пише книги за своята възраст. " И От „факта и документа" той постепенно се обръща към литературата на фантастичното магическото, което обаче не измества реалното, а го осветлява - съгласно неговата концепция. А тя гласи, че нашият свят е много по-обожествен, отколкото го възприемаме ние със своето скептично съзнание. Разбира се, всичко това е резултат на дългогодишни упорити занимания главно в областта на историята на религиите - наука, донесла на Елиаде световно признание. Двадесет и една годишен, след като завършва философски факултет на Букурещкия университет, той за минава за Индия, където за четири години се потопява изцяло в индийската философия и главно в учението йогизъм, за което написва прочутата си докторска дисертация „Йога или опит върху произхода на индийската мистика",