Мишев

Творчеството на писателя Георги Мишев предоставя богати възможности за анализи и размишления както във връзка с проблемите и перспективите за разви тието на един талант с оглед на специфичната му нагласа към явленията и особе ности в гражданския и творческия натюрел, така и за интереса и настроенията на читателската публика и ролята на специалистите литературоведи и критици като обективни ценители и посредници в тези взаимоотношения. От трите вида общу ване - с творческия „Аз", критиката и читателите, за Г. Мишев най-безпроблемно винаги се е явявало последното. Той става известен на широката публика с разказите си още преди да ги събере в книжка.1 „Осъмски разкази" се счита за начало на творческата му биография, макар че преди това младият автор издава сборник за В. Левски „Синеокият рибар" (1958) и повестта „Две момчета и Олимпи" (1961). И днес независимо какво съчинение излиза изпод перото му - разказ, повест или роман и каква е оценката на специалистите, то се радва на добър прием сред читателите. Оживление и коментари съпровождат и редките изказвания и интервюта на писателя по конференции и в печата. Той не е голям почитател на литературните кафенета, не ще го видим дълбокомислен или темпераментно задъхан от шумен диспут. Сякаш иска да подчертае, че всичко онова, което ни интересува за личността и творчеството му ще намерим в неговите книги, че те са единствените меродавни източници на замислите, целите и въжделенията му за днешния ден и бъдещето. По отношение на художествените достойнства на съчиненията му обаче критиката в последните години се оказва раздвоена. Ако изхождаме от доминиращия оценъчен принцип (прокаран и в Очерците по история на българска литература след 9. ІХ. 1944 г.) времето до излизането на повестта „Матриархат" (1967 г.) бележи натрупване на жизнен и художествен опит у автора, а последвалите я творби чувствително отстъпват,2