модел

Историята на европейската .1итература учи, че лансирането на нова литературна !'!деология, особено когато се извършва в лоното на самоосъзната творческа и човешка общност, винаги е съпроводено с конструирането на определена жанрова йерархия. Кръгът "Мисъл" не прави изключение. В неговата литературна морфология водещо място е отредено на поезията. То е толкова силно подчертано, че често пъти в критическите текстове на авторите около именитото списание думата "поезия" просто заменя думата ""1итература", използва се вместо нея. Могат да се приведат доста примери, достатъчно е да се разгърнат съчиненията на четиримата участници в кръга. Но и не само техните. Тенденцията, която обсъждаме, е характерна и за други автори, близки до списанието и кръжеца - Божан Ангелов, Стефан Минчев и др. Могат да се посочат поне три фактора, улеснили тази замяна. Първо, еди~ утвърдена европейска традиция, започваща от XVIII в., формулирана отчетдиво още в теоретичните съчинения на немския романтизъм. Възродена от художествената мисъд на еимволпзма и декаданса, тази традиция се по~дхранва у нас и от бдагоприятни домашни условия: от една страна, презумпцията, че именно в поезията най-пъдно и органично се изявява самобитната индивидуална душевност на твореца, разкъсад пъпната връв на родовокот:-ктивната срастнатост, и от друга, видимата форма.rша "маркираност" на поезията, която, съпоставена е "естествеността" на прозата, дава повече основания на литературното съзнание да мисли едовесното изкуство като емаищширано и автономно, отличаващо се от другите типове едовесна комуникация. Навярно тъкмо в тази обща картина на повишено оценностяване на поезията за сметка на прозата трябва да търсим и мотивацията за рязката разделителна линия между поезията на Вазов и неговата бедетристика и драматургия, прокарана от д-р Кръстев. Подобно противопоставяне наблюдаваме и в оценките на П. Славейков за някои класици на световната литература, което ясно сочи, че изработеният в български условия модел се обобщава като модел за оценяване въобще. Така в статията си "Пушкин в Бъдгария" П. Славейков с тон на категоричност ще отбележи: ,,Прозаическите съчинения на Пушкина, докодкото ми е известно, са нямали никакво влияние на нашите писате.'Iи. Вярвам, че няма и да имат; тяхното време е отдавна минадо

В процеса на организация на художествения универсум определяща роля играят както философските и естетическите възгледи на поета, така и най-значимите структурни принципи, обусловени от тях и позволяващи да се създаде повторно и адекватно структурата на макро- и микросвета. Този въпрос е останал встрани от вниманието на изследователите на фетавото творчество. Изясняването на проблема би доказало непроизволността и системността на художественото мироздание в лириката на Афанасий Фет, би го представило именно като ко см о с (организирано пространство), противостоящ на ентропията. В това отношение особен" място при моделирането на света заемат принципите на сакрализация, на отразяване и бинарност, тенденцията към примиряване на антиномиите, към съвместяване и единение, ефектите на неуловимост и повишена сетивност, представите за светлината като метацвят, за тишината и мълчанието като форма на изказ и др. Светът в лириката на Афанасий Фет е почти "безлюден". Той е моноцентричен, първичен и универсален. Малобройността и несложността на елементите, които го изграждат, са дълбоко осмислени: те се определят hреди всичко от стремежа на поета да моделира своето художествено мироздание като първосвят, в който извечиото е същевременно вечно, константно и абсолютно. По самата си структура светът като Дом на поетичната истина би трябвало да бъде достоен за нея, съответстващ и - за Фет това означава: изчистен от всичко преходно. Поетът не връща Cll"тa към неговото начално състояние, но го освобождава почти напълно от "наносите" на еволюцията (и преди всичко от историко-социалните черти, от "прозата" и "суетата"), за да разкрие неизменната същност на вселената - красотата. Второто важно основание за първичната структура на фетавото художествено мироздание е схващането на поета, че примитивът притежава особена философска значимост. Неговата истинност е едновременно и тайна (т. е. непонятност, неразгадана сложност), и откровение (откровението, подобно на прозрението, означава яснота, п~остота и недвусмисленост - тъй като се отнася до същността на нещата). Универсумът на красотата, създаден от поетическото слово на Афанасий Фет е "семето", което се запазва във времето. Апологията на красотата е всъщност култова памет