Модерната

Преди всичко ще ви помоля за добрина и търпение. Напълно съзнавам, че никак не е лесно да слушате цял час лекция за поезия. Ако темата не беше вече оповестена във вестниците и това не ни приковаваше тъй досадно към нея, щяхме тозчас да се споразумеем помежду си и да побъбрим за нещо по-значително, например за Зола, професор Шенк или за други знаменитости, а после да излезем навън с такива лирично просветлени лица, че да ни повярват... Но това вече не е възможно; някой може да ни издаде. Ето защо, колкото и да ми е жал, налага се да помоля - добрина и търпение. Ала за ваша утеха, нека предизвестя: нищо няма да ви се случи, а и за онова, което досега всъщност сте смятали за лирика, ще кажа твърде малко. Намеренията ми са доста особени. Ако твърде разгорещено подчертая нещо, изразявайки ги, отдайте това на младостта ми, а ако някъде ви се сторя несправедлив към нашето „вчера", простете ми заради това, че съм преизпълнен от една велика новота, за която имам да оповестя възвишени и прекрасни неща. И така, темата е: модерната лирика. Вижте, от първия опит на отделния човек да намери себе си сред потока от бързопреходни преживявания, от първия стремеж посред глъчката на деня да се вслуша и проникне в най-дълбоките самоти на своето същество - оттогава съществува Модерната лирика. А това ще рече - моля, само не се плашете - приблизително от 1292 година. Тази е годината на настъпването на великия Ренесанс, в която Данте разказва във Vita nuova историята на първата си млада любов. Онзи, който се отнася с любов към родословието, без усилие ще разпознае в автора на Divina comedia oсновоположника на нашия млад поетически род и ще признае, че този род има старо аристократично потекло. Останалите мога да уверя в едно - първообразът на знатния флорентинец е гаранция за всеки творец, че и той може да бъде пионер без предци, стига само да се вслушва дълбоко в себе си, за да долови Още-Неказаното и Новото, което започва с него. Едва когато, преодолял всички школски навици и надмогнал всяко подражание, човекът овладее най-съкровените дълбочини на своя глас, той встъпва в тясна и задушевна връзка с творчеството: става творец. Тази е единствената мярка. Всяко друго занимание с четка, перо или длето е само личен навик, който човекът и обкръжението му могат да възприемат с безразличие или досада, както да речем пушенето или безделието. И в тези отрасли на изкуството има много сръчни хора, на които трябва да отдадем дължимото. Ала аз не съм на мнение, че при цялата си виртуозност те ще подпомогнат с нещо великия напредък, който масите в неясен порив жадуват не по-малко, отколкото самотниците в своята лъчезарна, любвеобилна вяра. Защото не забравяйте, че изкуството е само път, не цел. В противен случай крайното въжделение на художника би било да създава багри, а музикантът би ликувал, че постига най-съкровената си изява, щом вгражда своите тонове в дворци от звуци, ала това не представлява всъщност нищо повече от нарушаване и подражаване на хармонията на вселената - единственият велик порядък - с не съвършени миниатюри.

Новите процеси, които обхващат славянските литератури на прелома на двата века, видимо са свързани с формулирането на нова представа за поета като творец, насочена към неговото програмно освобождаване от общите, колективни (национални, общочовешки) задачи. В известен смисъл става въпрос за пътища на развитие, аналогични на тези в западноевропейските литератури, характеризиращи се през целия XIX век с противоборство между индивидуалистичния жест и представителните социални функции на поета като изразител на „века на прогреса“, като в крайна сметка в депресивната атмосфера от края на века жестът на отрицание взема превес и цялото столетие и неговите социални програми започват да изглеждат хаотични и преживяващи криза. В цялостния развой на европейските литератури модернизмът представлява в по-голяма или по-малка степен връщане към изходните позиции на романтизма — в славянската област това връщане изразява също така необходимост от изясняване на отношението към особеностите на славянската романтика с нейната в повечето случаи антизападна, антидуалистична и антииндивидуалистична ориентация (словашкият и чешкият спор с романтизма, идеалът за „славянска поезия“, полският национален романтизъм, борческият романтизъм на Ботев в България, патриотичната украинска романтика и т.н.). В тази гама от различни типове „връщания“ виждаме как се правят опити напълно в „европейски дух“ да бъдат доразрешени — естествено на друго ниво — много проблеми на западноевропейския романтизъм, както и да се съживи и използва позитивно славянската романтика.

1999 Книжка 1 Символът на яйцето като интертекстуален сюжет

Svetoslav Minkov's fiction sublimates world-view, aesthetic and generic tendencies characteristic of the late nineteenth and early twentieth centuries European art. The current paper is an attempt at examining the "im-probable" in Minkov as an aesthetic category connected with the aspiration advertised by the Bulgarian postwar Modernism for maximum independence of the art from visibility. In practice, Minkov not only categorically denies mimesis and confirms fictionality, but in the text itself he parodically decomposes the approved practices of creating fictional illusion. In the 1920s, in synchronization with the grotesque-diabolical tendency in the German-language literature, Svetoslav Minkov and Chavdar Mutafov establish the modernistic grotesque in Bulgaria. Situating Minkov's short stories in the context of modern Bulgarian and European literature the current paper outlines some basic philosophical, aesthetical and poetological parallels, mainly with representatives of the grotesque science fiction - Meyrink, Evers, Čapek, etc.