Монологът

Обикновено участието на монолога остава в сянката на живото сценично дей ствие и невинаги се осъзнава като същностно необходим за драматичния род. Но фактически монологът има свое законно място и специфични функции в изобразителния арсенал на театъра. Неслучайно монологичната условност присъства в основните етапи от развоя на сценичното изкуство, придобивайки особено респектиращ статут епохата на ренесансовия, просветителския и романтичния театър. Разгърнатото експериментаторство с експресивните възможности на монологичната форма в мо дерната западна драма безспорно има връзка със засиления интерес към вътреш ния, психологически драматизъм като глъбинен източник на конфликтно напре жение. Едва ли има друго изразно средство за по-директно и интимно проникване в невидимата душевна драма. Монологът осветява като с лазерен лъч вътрешния свят на драматичните характери, следвайки в ретроспективен или интроспективен ракурс извивките на индивидуалната психограма. Монологът създава възможност да се направи пробив в социално ритуализираните рамки на диалога и действието, като открива подстъп към дълбоко съкровеното и дълго спотайваното в душевността на героя - цяла вселена от чувства, страсти, мисли, настроения. От Монологичната форма не накърнява периметъра на диалога - те само се допълват, противопоставят и преливат един в друг, като преходите се загатват с ав торска ремарка или с нюанс в интонацията на изпълнителя. В момента, в който драматичният персонаж се стреми да постигне въздействие върху друг персонаж, диалогичното доминира, а в друг момент, когато той забравя за чуждото присъст вие и започва да мисли на глас, да разговаря сам със себе си, т. е. монологичното взима превести Наред с филигранното и многообемно саморазкритие на характерите монологът има и други специфично драматични функции - разширява по време и пространство обсега на изображението, по-конкретно предава мисленото пътуване на героите в миналото и в бъдещето, както и представя индиректно извънсценичната реалност, която има отношение към действието. Също така чрез монолога се под сказва по-нататъшният ход на събитията, което провокира съпреживяването на реципиента и насочва естетическите му очаквания. Монологът често пъти дава синтезиран изказ на авторовото послание и позиция. Ниева де опит В привидно статичните пиеси на модерния театър, които не се опират в голяма степен на добре скроения сюжет, монологичните поанти оформят пиковите моменти на драматичната парабола.omas И не на последно място монологичното измерение допринася съществено за създаване ефект на поетично наситена атмосфера, необходима за по-убедителното въздействие на стилизираните драматургични корелати на реалната действителност.