мотиви

Един от основните въпроси в творчеството на Йордан Йовков е въпросът за трагизма в живота и художественото му отражение в изкуст вото. Писателят умее да види и да предаде с неотразима сила трагичното начало в действителността. С най-добрите си работи той убеждава по художествен път, че трагизмът може да се предизвика не само от непосредствените, присъщи на дадено време материални условия и обстоя телства, но и от редица индивидуални качества и особености, придобити през хилядолетното съществувание на човечеството. По този начин Йов ков показва, че тези качества и особености, които в края на краищата са формирани пак при определящата роля на материалните условия (само че не на сегашнате материални условия), имат относителна самостоятел ност и твърде често оказват голямо, дори решително влияние за съдбата на човека. Такова художническо отношение схваща, макар и недостатъчно, икономическите причини, без да игнорира и другите фактори и обстоя телства за съществуванието и проявата на трагизма. То, при все че уве личава опасността от грешки при художественото отражение на действи телността, разкрива големи възможности за всестранното и задълбочено изобразяване на живота. Благодарение на него, в някои от най-добрите си произведения Йовков успява да достигне истински върхове на художествено майсторство при отразяване на трагичното в действителността.

Съдбата на всеки творец е показателна не толкова с неповторимостта на конкретните житейски факти, съставящи биографията на автора, колкото с повторимостта непрестанното им съжителство, съставящо типа биография. Еднотипността на конк ретното е в основата на социално-психологическата установка на личността, от която значителна степен зависи периметърът на личното творчество. Доминанта в соци ално-психологическата формация на Иван Пейчев е болезненото усещане за неприобщеност, положението му на „извънстоящ" спрямо обществената структура или, ако използвам термина на Цветан Стоянов, чувство за аутсайдърство", разбирано като „нарушаване на нормата, поведение, което влиза в конфликт с изискванията на обществената структура". От представителите на поколението на 40-те години най-веза Пейчев подхожда фрагментът на Киркегор: „Животът на поета започва в кон- че фликт с целия живот. "2 В житейската философия на автора „двумирието" е основополагащ принцип. Двойственото възприемане на света представя кризиса в съзнанието на индивида като резултат от разделянето на социалния свят, изразяващо се в нарастващото противоречие между личността и обществото. На тази основа се заражда психиката на „извънстоящ у Пейчев, чието перманентно състояние - самотата - е една от фундаменталните категории на романтическата естетика. От друга страна, противопоставянето на индивида на враждебния социум - било то активно или пасивно - предполага неимоверно засилване на субективизма не само като естетически, но преди всичко като жи тейско-психологически принцип. При Пейчев светът се възприема не просто с очите на отделния и отделен субект, но и ценностите на света се търсят единствено вътре в индивида. Такова субективно светоустройство не може да не предопредели отчая ние и песимизъм: цененето на индивида поражда трагичното усещане за относителност на ценностите. Общата романтична насоченост и романтическите мотиви в лириката на Иван Пейчев са следствие от индивидуалистичната романтична формация на поетаромантик.