моята

Знае се, че Ботев не е търсил теми за своите лирически творби. Че поводът за всяка една от тях е свързан с някакъв факт от непосредствената действителност, с някакво събитие из лич ния му живот. Такъв е случаят с „Хаджи Димитър“, „Обесването на Левски“, „Майци си“, „Дел- ба“, „На прощаване“ и пр. „Моята молитва" оставаше като че ли единствено писана без конкретен повод. Литературните критици се помъчиха да намерят повода за нейното написване. Още в 1925 г. Иван Хаджов (Обществена мисъл, 1925, кн. 3) потърси връзка със стихотворението на княз Вяземски „Русский бог", печатано в сборника „Русская потаенная литература ХІХ столетия" Лондон, 1861: „Това е Бог ухабов, бог мятелей, бог преселочних дорог, бог ночлегов без постелей - вот он, вот он русский бог. богът, когото разумът на автора не може да признае, бог, когото свободолю бивият поет не може да носи „в сърцето и душата". Това е богът на заблудените страдащи и заблудените охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя. Тъкмо такъв, какъвто е небесният бог в „Моята молитва" на Ботева" - пише Ив. Хаджов. Той намира дори любопитни съвпадения от формално естество" между двете творби: „в ритъма, размера на стиховете и пр. Петнадесет години по-късно Малчо Николов потърси връзка между поезията на Ботев и някои образци от руската революционна лирика - Ботевата „Борба“ и „В память юнских дней 48 года" на Морозов, „Елегия“ и „Элегия" на Язиков и др. Като сочи за известна близост", М. Николов подчертава още, че може да говори за някакво влияние в „много ограничен смисъл". Още по-далечно е отношението и на Ботевата „Молитва" към стихотворението на княз Вяземски - Руский бог".