Мъртви

Настоящата статия е откъс от едно по-голямо изследване, в което подробно се анализира нравствената философия на «Майстора и Маргарита» в контекста на руския философски роман и част от което има за цел да покаже духовното присъствие на Гогол в творчеството на Булгаков, да разкрие емблематиката на общото и своеобразното в нравствено-философските концепции на «Майстора и Маргарита» и «Мъртви души». Тук ще бъдат маркирани само най-съществените морално-етични и естетически решения, които свързват двамата писатели, както и най-значимите Гоголеви влияния в творческата еволюция на М.Булгаков. Основание за това дават многобройните опити да бъде търсена Гоголевата традиция в Булгаковото творчество, а също и многократно подчертаваният от биографите на Булгаков факт: пристрастното отношение на писателя към друг един писател - Н.В.Гогол: «Любим писател на Михаил Афанасиевич беше Гогол» - спомня си сестрата на Булгаков.(!) «Особено обичаше Гогол» - пише за Булгаков Сергей Ермолински.(2) «А кой ще повярва, че учител ми е Гогол?»- пита самият писател.(З) Последна почит към паметта на своя безсмъртен учител Булгаков отдава с последния си роман- «Майстора и Маргарита». Първата си среща с Гогол бъдещият писател осъществява, бидейки едва девет годишен. Тогава той за пръв път прочита Гоголевите «Мъртви души». Животът на Булгаков сякаш съдбоносно е свързан с хора, чието творчество отвежда към Гогол. С името на Гогол като че ли фатално е обвързано и творчеството на самия Булгаков. Още в повестта си «Бележки по маншетите» Булгаков се дистанцира от манифеста на своя герой - «НОвия завеждащ»: «Да тръгнем по друг път! Стига с тази порнография: «От ума си тегли» и «Ревизор». Гоголи. Моголи. Ще си напишем наши пиеси.» (4) Още тук писателят се обявява против убийствения спрямо Гогол и Достоевски доклад и още тук напомня на читателя за значението на Гоголевия «НОС».