мярка

Понякога един стих, понякога едно стихотворение може да стане при чина за преобразяване на цяло съзнание. Такова чувство изпитах аз, когато прочетох стихове на този съвременен поет. По-късно всичко ново, родено изпод неговото забележително перо, аз търсех по страниците на печата или в книгите, които носеха неговото име. Той написа нови, много по-силни тво рения, но сега отново ми се струва, че неговата поетическа биография е съ брана именно в два стиха, които запомних и с които го обикнах като творец. Те съдържаха цялата истина за един необикновен талант, той е целият в тях, и продължавам да си мисля, че каквото и да напише, то винаги ще носи мо ралния заряд на тези стихове-изповед: Аз душата си в слаби ръце никога не съм носил. Когато го попитах по повод на тези стихове коя е неговата висока мярка за поезия, той ми отговори с една дума: „Ботев!" Аз потръпнах от вълнение. Той ми беше казал своята житейска и творческа парола и тя определяше ви соката мярка на неговото поетическо верую. Тогава нещо се промени в моето мислене. Защото бях прочел поезия, на която повярвах. Сегашният читател сам може да си представи какво впечатле ние са ми направили тези нови поетически вълнения сред уморителния хор от банално стихосъчинителство. Сякаш бях се докоснал до един нов свят, сякаш бях надникнал през върховете на една нова планина, откъдето се вижда не познато пространство. Зная, че не всеки ще се съгласи с тези мои размисли и аз не укорявам никого. Аз просто говоря за своето отношение към една пое зия, на която аз съм длъжен, и защото тя ме е окриляла. Защото тази поезия ме научи да не „нося душата си в слаби ръце". Защото, както пише нейният автор, трябва да не падаме на колени пред подлеците на важни и неважни служби", а високо да всем знамето, осветено от силата на ново, априлско време. Поезия за времето и поезия във в

Не можех да търпя черновки без поправки. Все си работя, все си поправям - в това изказване на Елин Пелин е формулиран с характерна непретенциозност важен принцип. „Работя" и поправям", т. е. пораждането и усъвършенстването на текста, у него са равнопоставени като еднакво съществени страни на творческия акт. Разпространената някога представа за Елин Пелин като небрежен автор, безразличен към съдбата на излязлото изпод перото му („Той не поправя, не търси думите, образите" - пише Д. Кьорчев), е повече литературен мит. Истината е, че пи сателят обработва дълго и упорито повечето от популярните си творби. За съжаление своеобразна склонност към „поправяне" са проявявали и някои недобросъвестни редактори, коректори, печатари и други участници в многоброй ните издания на Елин-Пелиновото творчество. Натрупаните по такъв начин грешки и наличието, от друга страна, на различни авторски редакции извънредно много затруднява уточняването на неговия автентичен текст. Но много по-важно е, че за познаването с тия редакции дава възможност да се надникне в Елин-Пелиновата „от всички страни заключена работилница" (по израза на Т. Боров), да се види какво и как поправя „майсторът на словото". ОТ Сред най-продължително обработваните творби са разказите на Елин Пелин от началото на века, които му спечелват име на писател и са до днес най-обичани читателите. След първото им публикуване в литературния печат писателят ги редактира при включването им в томове - 1904, 1911 г., - при преиздаванията на тия томове - съответно през 1912, 1918, 1928 и през 1917, 1918, 1926 г. - и при под готовката на „Съчинения в пет тома", 1938-19423. Най-значителни промени той внася в редакциите от 1904, 1911 г. и от 1938-1942. Текстовете наа някои творби - „Закъснялата нива“, „Лепо“, „Старият вол" - са чувствително изменени, написани почти изцяло наново. Любопитно изключение е разказът „На браздата", останал - може би единствен от класическите" разкази на Елин Пелин - почти непоправян. Най-типично при обработването е внасянето на повече или по-малко композиционни и езиково-стилови промени при запазване хода на действието и постройката на разказа.