ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 38-63

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Една от най-характерните черти на новата българска литература е, че тя се заражда и развива в органическо единство с националните общественоисторически и културно-нравствени процеси. Нейните първи представители са живели и творили с ясното съзнание за голямата и роля в развитието на на родностното самопознание, търсели са различни форми и средства, за да на сочат по верен път творческата мисъл. Епохата от Паисий до Ботев, епоха, в която се залагат основите на националната ни литература, е несравнимо величава по граждански патос и творческо напрежение, по интелектуално-духовни прозрения и художествени завоевания. Борбата за политическа и културна независимост - схващана в цялата й всеобхватност, глъбина и зна чение, е съпътствувана от не по-малко упорита борба за здрави народностни естетически и художествени принципи. С художествено слово, с културнопублицистични и литературно-критически статии, с най-разнообразни в жанрово и тематично отношение писания, хората, обладани от творчески пориви, се стремят да създадат национално-самобитна литература, съзвучна със жизнените потребности, воюват страстно срещу примитивното и ретроградното в обществените и естетическите разбирания. Една рядка всеотдайност и далновидност характеризира делото на тези пионери на националната литературна мисъл. Утвърдените от тях художествени и критико-теоретически традиции са служили за опора и вдъхновение на по-късно вания.
    Ключови думи: Иван, Вазов, борбата, създаване, национално, самобитна, реалистична, литература
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 166-168

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1861 г. излиза брошурата на Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Про зорливият възрожденски трибун е разтре вожен и смутен - преселническите движения от България в Русия, Влашко и в други страни заплашват от обезлюдяване значителна част от българските земи, улесняват заселването им с чуждестранни народности, поставят на изпитание националните чув ства на колонистите. По различно време, особено през XVIII и първата половина на ХІХ в., в Браила, Гюргево, Букурещ, Плоещ, Одеса и в други градове и села извън България се установяват компактни български колонии, някои от които развиват богата културна, обществена и ико номическа дейност. Трудно ни е да си пред ставим българската литература, публици стика, история без приноса на многоброй ната българска емиграция, съсредоточена в Румъния, Русия, Сърбия. Никой не е от ричал голямата й роля в революционните и просветни борби през Възраждането. Твър де малко е направено обаче за проучването на обществения живот, бита, културата на тези български колонии, за опазването на духовните и материални ценности, с които те са легитимирали" националния си характер. Книгата на Н. Жечев „Браила и българ ското културно-национално възраждане" със своята проблематика, с интересните си обобщения и догадки ни връща не само към миналото на една от нашите колонии във Влаш ко. Тя ни дава основание да бъдем и оптимисти, въпреки че сме отдалечени със столетие от важни политически и културни събития в живота на българската емиграция, не още всички следи към тях са зали чени. ... През 60-те години на миналия век - отбелязва Н. Жечев в началото на своя труд - Браила е културната столица на многобройната българска емиграция във Влашко и Молдова" (стр. 9). Във всяка част на своята книга въпреки недостатъч ния фактически материал авторът се стреми да докаже и утвърди тази своя концепция. Той започва с любопитни данни за засел ването на българите в Браила, за народностния и икономическия облик на този крайдунавски град, за неговата атмосфера. Непринудено читателят заживява с житейските и национални тревоги на българските колонисти, с тяхната предприемчивост и патриотизъм.
    Ключови думи: Браила, българското, културно, национално, Възраждане, Николай, Жечев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 187-189

Обсъдени научни трудове

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    на хумора и сатирата. На заключителното пленарно заседание изнесоха доклади проф. д-р Христо Дудев ски, доц. к. ф. н. Георги Пенчев, доц. к. ф. н. Стефан Коларов, ст. н. с. Иван Цветков и ст. н. с. Александър Атанасов. В своя доклад проф. д-р Хр. Дудевски разгледа в исторически план проблема за Формирането на термина „нов художествен (социалистически) реализъм" в периода след Октомврийската революция. На въпросите на съвременното развитие на историческия роман се спря в доклада си доц. Георги Пенчев. Голямото значение на Георги Караславов за развитието на метода на социалистическия реализъм бе задълбочено анализирано в доклада на доц. Стефан Коларов. В тео ретико-методологически аспект ст. н. с. Иван Цветков проследи някои характерни търсе ния на съвременната социалистическо-реалистическа литература в областта на жанровете и поетиката. На въпросите, свързани с нравствения облик на съвременния герой на литературата, се спря в своя доклад „Нравстве ната революция и социалистическият реализъм" ст. н. с. Александър Атанасов.

    Ключови думи: национално, научна, сесия, Проблеми, социалистическия, реализъм
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 9-16

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Темата за националноосвободителните борби има своеобразен живот в първите години след Освобождението. Освен че храни вдъхновението на най-големите ни художници, тя сближава далечни, несъразмерни по талант и понякога рязко враждуващи автори; властта и достига дотам да „привлече" в този период произведения, създадени и в предишното, а в условен смисъл - и в следващото десетилетие. Например мемоарите на Светослав Миларов „Спомени от цариградските тъм ници", видели бял свят още в средата на 70-те години, едва през 1881 г. в Пловдив стават факт на българската литература - и със самостоятелното си издание в превод от хърватски, и в рецензията на Иван Вазов. Обратно, мемоарната книга на Константин Величков „В тъмница", чието първо издание е през 1899 г., се разглежда от литературната история в десетилетието на 80-те години. Това десетилетие сякаш „пресяга" и към по-далечни творби, за да попълни и оформи чрез тях литературния си облик. Главните причини за първенството на тази тема са установени и изследвания. Най-представителните творби за това така плодоносно за литературата ни време, все едно лирически („Епопея на забравените"), белетристични („Немили-недраги", „Под игото"), биографични („Черти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов“, „Васил Левски"), мемоарни („Неотдавна“, „Записки по българските въстания"), имат обща цел - да документират току-що приключилата революционна епоха, да я осмислят и възвеличат. Това в общи линии е задача на всяка литература след всяка подобна епоха. Следва да се прибавят и по-специфични, „домашни" обстоятелства. Още през Възраждането у нас се оформят, нека бъдат наречени така, две разкло нения на българския национален въпрос - да бъдем свободни като другите“ и „какво сме наред с другите“. Самата „История славяноболгарская", тази програма на националното възраждане и националноосвободителната борба на българския народ", поставя пряко не въпроса за свободата като политическа цел, а за самосъзнанието самочувствието на народа. Паисий се стреми да подсили духовната устойчивост на българина, далеч преди да бъдат произнесени първите призиви за освобождение. Идеите за национална свобода и национално самочувствие съжителствуват през цялото Възраждане.

    Ключови думи: Освободителна, воина, национално, самочувствие, Записки, българските, въстания, епопея, забравените
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-12

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Днес всички признаваме, че българската художествена литература и в миналото, и в наше време е била и е фактор от първостепенно значение за формирането на човешката личност с нейните народностни, социално-нравствени, философскомирогледни възгледи, на целия и мисловен и емоционален свят. Все още обаче не сме осъзнали в пълнота истината, че подобна роля играе и науката за художестве ното творчество - литературознанието. А историята на националния ни обществен и духовен живот, пък и световната цивилизация изобщо свидетелствуват за необо зримата благотворна сила и на научното мислене в съдбата на един народ, за неговото идейно-патриотично и културно-естетическо съзряване. Защото именно литературната наука осветлява своеобразната природа, обективните и субективни предпоставки на литературата, отвеждащи пряко или косвено в битието на народа, обосновава ролята и като специфична форма на историческо познание и обществено съз нание. И Ето защо още от древността, та до наши дни успоредно с художествената литература се е развивала и науката за нея - литературната история, теория, критика. те наред с другите хуманитарни науки са упражнявали и упражняват найдълбоко въздействие върху цялостния социален и интелектуален живот на човека, на нацията. Затова и историята на литературоведческата мисъл е не по-малко инте ресна и показателна за процесите на националното самопознание от самата история на художествената литература, Принципите, върху които се е развивало научното литературно мислене, винаги са се основавали на определени концепции за обществото, за социалната и духов ната природа на човека - рожба на конкретна етническа общност и историческа епоха. Ето защо заедно с произведенията на художественото слово то е било винаги фактор в социалния и културен живот на нацията, барометър за ръста на националната култура, за усилията към по-пълно национално самопознание и възмогване. А националното самопознание е един вековечен, непрекъсваем процес, в който участвуват много и различни фактори. То е и основен признак и критерий за човеш ката нравственост, за всичко онова, което движи духовния прогрес. Тази истина важи с особена сила за българското литературознание поради своеобразието на условията, при които то се е развивало, поради мисията, която е трябвало да изпълнява. И то подобно на художествената литература е било и е органически и диалектически свързано с народната ни съдбовност, участвувало е най-непосредно в националните обществени и културни процеси - и в миналото, и в наше време.
    Ключови думи: българското, литературознание, процесите, национално, самопознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 147-151

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Автор вече на редица изследвания по проблемите на българската възрожденска литература, в новия си труд проф. Д. Леков подхваща един нов проблем - извънредно интересен и актуален, - който в последно време привлича все повече вниманието на литературоведи и културолози. Макар и други да са се спирали в един или друг план на този проблем - взаимоотношението между писател, творба и възприемател, - трябва да се признае, че за първи път Леков го разглежда в неговата всеобхватност и върху основата на богат и разностранен материал, пачерпан от най-различ ни източници, които авторът детайлно познава и вещо анализира, и които са така необходими за разбиране на всички ония процеси и явления, характерни за книжовния живот на времето. Да се проследят взаимоотношенията между писателя, неговото творчество и възприемането му от съвременниците и следващите поколения, това означава по същество да бъдат обхванати и осветлени много и различни страни и компоненти на литературния, пък и на духовния живот изобщо. И още - да се види как и доколко замисълът на писателя е бил в съзвучие с душевността на читателя, да се проследи резонансът на творбата в съзнанието на възприематели - толкова различни по социална и духовна формация, по житейски занимания и нравствено-естетически потребности. Ето защо разглежданият труд представлява по същество цялостен аналитичен и синтетичен обзор на възрожденската книжнина, с всички ония основни предпоставки от обективно-историческо и индивидуално-психологическо естество, които обу славят нейното съдържание, жанрови форми, граждански патос и национално звучене. Толкова повече, че именно тя, литературата, разбирана найшироко, представлява основен компонент на фор миращата се нова национална култура. И очевидно комплексността и многоаспектността на задачата, която си е поставил Леков, са предопределили и подхода му при систематизирането и интерпретирането на разнообразния материал, при осветляването на по-общите и по-специфичните закономерности, които характеризират духовното ни възраждане. Този подход по необходимост съчетава историко-литературни, социологически, културноестетически, народностно-психологически трактовки. Все по съшата необходимост са използувани и принципите на рецептивната естетика, а и на теорията на информацията - принципи, които в последно време стават все по-актуални. Именно този по-комплексен подход е дал възможност на автора да надзърне в много области на духовноинтелектуалния живот не само на възрожденската епоха, но и да ни подскаже за предходни процеси и явления, за да се получи една богата картина от факти и наблюдения, от анализи, характеристики и обобщения, които ни помагат да почувствуваме по-цялостно атмосферата и тенденциите на времето.
    Ключови думи: значителен, труд, книжовния, живот, през, епохата, българското, национално, Възраждане, писател, творба, възприемател, през, българското, Възраждане, Дочо, Леков
Subscribe to национално