надписът

Анализът на Похвално слово за Кирил разкрива семантика, изградена върху логически допуснатата възможност за тъждество между втората персонификация на троицата -Исус и Константин Философ. Така става възможна реставрацията на божествената триада от редуцирания и вариант - диадата. В значителна степен това извежда творбата в периферията на ортодоксалността, но пък разкрива композиционния и код. Възможно ли е съществуването на успореден метод за разчи тане смисъла на Похвалното слово, за строгото му свързване с православната традиция? Възможен ли е философски компромис между нея и Климентовото произведение? Разглеждането на епитетната система в реконструктивното за Троицата поле на облажаванията в ПСК води до разлагането и вторичното организиране на лексиката и според признаците деятелност (praxis) и светлинност (teoria). Двете групи съдър жат аскезни характеристики и представляват мисловна форма на аскезен цикъл. Но те се отнасят до и могат да бъдат символизирани успешно от първата триа на И a деветте ангелски чина - серафими (евр. 5 raphim - oгнен, пламтящ) и херувими (евр. К rubim, акад. karibu - застъпник) - с типичната им охрани телна, двигателноактивна функция. Определението „ангелски" (от пета позиция на епитетите в ПСК) известява възможността за подобно тълкуване. Серафими и Херувими гравитират около последния, но пространствено междинен член на първата триада - престоли, чийто притежател става Константин Философ. Той се включва не в умонепостигаемата трошица, а в постижимото и най-близко звено. Аскезният цикъл осъществява целта си не в трансцедента, а в трансцеденталното - престола - като абсолютно интимно пространство. Тази висша близост, при която все пак дистанцията е запазена, е от изключително значение за съхраняемостта на православната йерархичност. Полезно е да съпоставим своите съждения с последното изречение от първата част на апокрифа „За Тивериадското море“: „Господ направи Сатанаил на чалник на всички ангелски степени и сам дойде в деветия чин".