ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 153-155

Научни съобщения. Документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Знае се, че Ботев не е търсил теми за своите лирически творби. Че поводът за всяка една от тях е свързан с някакъв факт от непосредствената действителност, с някакво събитие из лич ния му живот. Такъв е случаят с „Хаджи Димитър“, „Обесването на Левски“, „Майци си“, „Дел- ба“, „На прощаване“ и пр. „Моята молитва" оставаше като че ли единствено писана без конкретен повод. Литературните критици се помъчиха да намерят повода за нейното написване. Още в 1925 г. Иван Хаджов (Обществена мисъл, 1925, кн. 3) потърси връзка със стихотворението на княз Вяземски „Русский бог", печатано в сборника „Русская потаенная литература ХІХ столетия" Лондон, 1861: „Това е Бог ухабов, бог мятелей, бог преселочних дорог, бог ночлегов без постелей - вот он, вот он русский бог. богът, когото разумът на автора не може да признае, бог, когото свободолю бивият поет не може да носи „в сърцето и душата". Това е богът на заблудените страдащи и заблудените охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя. Тъкмо такъв, какъвто е небесният бог в „Моята молитва" на Ботева" - пише Ив. Хаджов. Той намира дори любопитни съвпадения от формално естество" между двете творби: „в ритъма, размера на стиховете и пр. Петнадесет години по-късно Малчо Николов потърси връзка между поезията на Ботев и някои образци от руската революционна лирика - Ботевата „Борба“ и „В память юнских дней 48 года" на Морозов, „Елегия“ и „Элегия" на Язиков и др. Като сочи за известна близост", М. Николов подчертава още, че може да говори за някакво влияние в „много ограничен смисъл". Още по-далечно е отношението и на Ботевата „Молитва" към стихотворението на княз Вяземски - Руский бог".

    Ключови думи: Вероятният, повод, написването, моята, молитва, Ботев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 17-32

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изследователите на Софрониевото „Житие" до последно време все още не бяха стигнали до окончателно утвърдено мнение относно възможни и предполагаеми източ ници, които биха могли в една или друга степен да подбудят Софроний към написване автобиографията си. на Доскоро мнозина изследователи на Софрониевото творчество смятаха, че „Житие то" било замислено и написано от него под въздействие на автобиографичното произведение на неговия съвременник сръбския книжовник Доситей Обрадович „Животь и приключенія Димитріа Обрадовича, нареченаго у калуђерству Доcivea" (1783). Допустимо е, че с него Софроний би могъл да се запознае още във Видин или по-късно (след 1803 г.) в Букурещ. Обаче тази версия остава днес неподкрепена от фактически или убедителни литературни свидетелства. За B пръв път в печата такова предположение било изказано от Васил Стоянов неговия очерк „Stojko Vladislavov - Sophronius" в пражкото списание „Lumir" в 1865 г., а след него - от известния български историк М. С. Дринов в статията „Няколко за- бравени списания на Софрония Врачанскаго" в 1884 г. Според Дринов Доситеевите съ чинения били доста разпространени във Влашко между тамошните сръбски търговци, а някои от тях може би попаднали в ръцете на Софроний още във Видин. „Възможно е, че автобиографията „Житие и страдания грешнаго Софрония..." е предизвикана от автобиографията на Доситея Обрадовича" - заключава Дринов.2 Подобна мисъл споделя в своята „Българска литература“ (1896) и един от първите историци на българската възрожденска книжнина Ал. Теодоров-Балан, за когото „Близостта на Сърбия ще да му (на Софроний - б. м., Н. Д.) е докарала в ръце някои от произведенията на връстника му, знаменития сръбски моралист и патриот Доситей Обрадович (1739-1811), и той се наумил да обдари с такава и своите съвременници". 3 С няколко думи за въздействието на Доситеевия „Животь и приключенія" върху Софроний загатва и руският славист и българовед М. Г. Попруженко в монографичния очерк „Софроний Врачанский" (1906), по чието мнение „Житие“ несомненно вызвано произведением известного сербского деятеля Д. Обрадовича"
    Ключови думи: Възможни, предполагаеми, източници, Житие, страдания, грешнаго, Софрония, време, Място, написването
Subscribe to написването