народната

„Ще забележат читателите, че между моите херои не фигурират твърде начесто ни учени глави, ни тежки търговци, нито пък влиятелни богаташи; а прости и обикновени хорица, все от долня ръка. Не фигурират тия именно затова, защото делото, което описвам, е чуждо за тях". И за да не остави никакво съмнение върху предназначението на своята книга, Захари Стоянов изповядва: „Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша настоящата книга, за да ви покажа, че най-горещите борци и защитници на нашето отечество са били не горделиви богаташи и надути учени, но прости и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас. Достатъчно ще да бъде да ви напомня само имената на Левски, Бенковски, Кочо Чистеменски, братя Жекови, бай Иван Арабаджията, Иван Ворчо и пр., всичките хора еснафлии и работници. Тия, и никой друг омиха лицето на Бъл гария и защитиха нашата опозорена слава.. С тези думи Захари Стоянов се обръща към читателите на своите Записки", за да напомни изрично кого е имал предвид когато ги е писал. Единствен и главен герой в тях е народът и той иска народът да бъде първия техен читател.

Рафаел Алберти, водещата фигура в съвременната испанска поезия, е автор на разностранно литературно дело. Българският читател вече познава магията на него вата лирика, дълбоко самобитната му драма „Военна нощ в музея Прадо" и вели колепните му мемоари „Изгубената горичка". Но Алберти е автор и на интересна есеистика, която заема заслужено самостоятелно място в творчеството му. Есетата на поета, създадени през различно време, разглеждат редица въпроси на литерату рата, живописта, музиката, театъра и киното и на културния живот в Испания и Латинска Америка като цяло. Есеистичните му творби „Пейзажите на Васкес Диас", „Гълъбицата и Костенурката“, „Страхът и безсънието на Густаво Адолфо Бекер", „Заливът на сенките“, „Народната поезия в съвременната испанска лирика“, „Сре ща в Нова Испания с Бернал Диас дел Кастильо", "Злободневният театър" и други разкриват нови страни от личността и творческото дело на Алберти, показват го e като автор с многостранна култура, полемичен дух и темпераментно перо. Предлаганото тук есе „Народната поезия в съвременната испанска лирика" изнесено най-напред като лекция на семинара по романски езици в Берлинския уни верситет „Фридрих-Вилхелм" на 30. XI. 1932 г. и публикувано за пръв път в Пена през 1933 г. То разкрива тематична и естетическа близост със забележителните есета на Лорка „Канте хондо (Древната андалуска песен)" и „Люлчините песни" и еиз раз на засиления интерес на испанските поети от 20-те години към народното твор чество. Проследявайки еволюцията на испанската лирическа поезия от ХІІІ до ХХ в. и отношението „фолклор - литература" в нея, по свой път и с полемичен тон Ал берти доказва дълбоката връзка на тази поезия през вековете с фолклора и благо творното и влияние върху „поколението от 27 г.", към което сам принадлежи. Съ щевременно той дава израз на увереността си, че на тези автори тепърва предстои да превърнат в нова поезия това чудесно наследство", за да застанат редом със своя народ в настъпващите през 30-те години драматични социални конфликти. Ис торическото развитие на Испания през последните петдесет години напълно потвърди предчувствията и основанията на Алберти в тази насока.