Библиографски раздел

Художник на народния бит (Т. Г. Влайков)

Free access
Статия пдф
867
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Влайков принадлежи към онези творци на родната ни литература, които не са зашеметявали съвременниците с актуалността на идеите или монументалността на образите в своите произведения. И читателите не са откривали във Влайковите творби нови светове, не са могли да почувствуват в тях героиката" на епохата. Бавно и безшумно писателят е поднасял на съвременниците си - и то с малко поостарели дори за времето белетристични похвати - радостни и по-често тъжни картини от бита, от отношенията в патриархалното семейство. Идейно-емоционалното, естетическото въздействие идвало не от изключителните събития и герои, а от правдивостта, топлотата и непосредствеността на изображението. За литературните историци и критици днес не етрудно да докажат, че творческият опит на белетриста Влайков е изживян и преодолян етап. Наистина авторовите идеи и надежди, намерили въплъщение в художествените му творби, са изгубили отдавна значението си. Мекотата и наивността на повествователния тон на писателя стои далеч от динамичността и драматичността както на нашето време, така и на сложната душевност на съвременника и т. н. Въпреки убедителността на научно-критическите аргументи не може да не се признае, че и ние, днешните читатели, продължаваме да се зачитаме във Влайковите повести и разкази, да се вълнуваме от съдбата на милите на авторовото сърце чичовци и лелини, от трагедията на сломените от чорбаджии и от новите икономически отношения ратаи и дребни собственици. А когато заговори за миналото, писателят ни подава ръка и по светлите и нежни нишки на спомените, за да ни отправи към очарованието на детските години и преживявания.. . Истина е, че у Влайков не ще намерим експресивността и динамичността на днешните автори. Но неговите творби не са изгубили напълно обаянието си върху нас, защото в тях прелива пълноводието на някогашния патриархален бит. И най-важното - неподправената истина на жизнените явления в неговите произведения е дълбоко нравствено осмислена и емоционално наситена. В творбите му и ние, съвременниците, намираме такива морални черти и национални добродетели, които са основа на нашата народностна психология. Затова Влайковото творческо дело евсе още с много живи елементи. Писателят не е от „спътниците“, а от първенците на нашата Художествена проза.

Библиографски раздел

Материали около театралната дейност на Гео Милев в Народния театър

Free access
Статия пдф
1086
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Теоретичните възгледи на Гео Милев за характера и същността на театралното изкуство, за развитието на българския театър, както и неговите прояви в областта на режисурата продължават да привличат интереса на изследователите. Поставените от него пиеси, макар и малко на брой, са осъществени в различни периоди от живота му и на различни сцени: от опитите в Стара Загора е поставянето на „Едип цар" от Софокъл през 1915 г. до сцената на театър „Ренесанс" като режисьор на пиесата „Массачовек“ от Ернст Толер през 1923 г. Някои от репетираните пиеси не виждат светлините на рампата за първия допир с публиката.

Щрихи от народния образ на Георги Димитров

Free access
Статия пдф
1821
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Георги Димитров има съдбата на изключителна историческа личност. Името му отдавна е вписано в почетната книга на борците за социална справедливост и човешко щастие. Това име обхожда света вече няколко десети летия и се носи като бойно знаме там, където се разкъсват оковите от плещите на работническата класа и селските труженици. С гордост се споменава на тържествени проверки или на импозантни митинги. Звучи понесено с „Мар силезата“, „Бандера росса“ или „Интернационала" Днес цялото прогресивно човечество тачи със забележително уважение делото и паметта на националния ни герой. Деветдесетгодишнината от неговото рождение е щастлив повод отново да се видят и отново да се изтъкнат големите му заслуги за защита на културата, мира и социализма от присть пите на фашизма. У нас и на страниците на световния комунистически и демократичен печат непрекъснато се публикуват спомени и неизвестни документи, чрез които се показват нравственото величие, комунистическото благородство и стоицизмът големия патриот и интернационалист. Всички тези спомени и документи съграждат духовния портрет на вожда, възсиявал в съзнанието на безброй много хора. на Живи са още мнозина от неговите съратници, които споделят за първи път съкровени тайни и пориви. Появиха се и отделни книги и сборници със спомени, в които се осветляват делата и неповторимата индивидуалност на Георги Димитров. С пълно основание може да се каже, че днес светът и Бъл гария пресътворяват гордата летопис за героя от Лайпциг. Обикновени и видни дейци на международното работническо и комунистическо движение, писа тели, прогресивни общественици и публицисти подчертават безспорния принос на в битката вожда за осъществяване антифашиското единство на прогресивните сили за на човечеството за справедливост и социалистическа демокрация, мир и разбирателство между всички народи... се запознава Всеки българин изпитва истинска национална гордост, когато отблизо с възторжените мнения на всеизвестни комунистически ръководители, Ибарури като Морис Торез, Палмиро Толиати, Ото Куусинен, Долорес Валтер Улбрихт, Лапасионария, Жак Дюкло или Мануилски, Луис Карлос Престес, качества у човека Коларов или Й. Кеплениг, които разкриват високите лични чувство за и вожда на световния пролетариат и с едно подчертано онално дело. историчност дават точната си оценка за голямото му интернацина комунистическото Виждат неговите достойнства на идеолог, масовик и стратег му талант на съсредоточен движение с мащабен поглед, възхищават се от големия към великата цел човек с огромна духовна сила. 24 Съвременниците на Георги Димитров говорят с много обич и човешка топлота за душевността на пролетарския вожд, за качествата му на сърдечен човек и другар. Те носят в сърцата си неговия духовен портрет и са съхранили светли отблясъци от романтично-извисената му натура на голям революци онер. И в своите спомени влагат всичките си усилия да възкресят богат ството на този образ. И като че ли над всичко най-силно се налага неговата скромност и неговата вътрешна сила, превърнали се в основни компоненти на душевността му.

80 години от Илинденско-Преображенското въстание

Вдъхновяващата сила на народния подвиг

Free access
Статия пдф
3439
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Великият устрем на българина за свобода е вдъхновявал поетите във всяка епоха и те са настройвали своите лири за челичените стъпки на борбата. Много от тях стават тръбачи и герои, словото им се превръща в ярък възпев на смелата саможертва. През онази славна 1876 година, когато избухва Априлското въстание, един гениален поет-войвода пленява кораба „Радецки", за да дойде със своите момци и сложи костите си на родна земя. И Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. има своя поет и той е достоен приемник на Ботева - Пейо К. Яворов. Но между двамата, между хъша и харамията, се нарежда творецът, чието дело няма тяхната революционна пламенност, но своята мащабност, по своята величествена обхватност и мощ е достойно им бъде равно. Това е Иван Вазов. И този факт е многозначителен. Защото именно патриархът на българската литература, който пресъздаде пиянството един народ" от славната 1876 г., който възпя „избавлението", по-късно с трепетръка описа съдбата и на онези братя, които не изживяха общата радост Освобождението, а продължиха горката си робска участ, и то когато България беше вече свободна. на по да на на Именно Вазов, който в своята „Епопея на забравените“ възпя Братя Миладинови - на Македония двата верни сина", следи отблизо драматичните събития, последвали след Руско-турската освободителна война през бурния и драматичен четвърт век. В неговото сърце отеква всеки мъченически зов, всяка саможертва в името на отечеството. Тук към чистия патриотизъм на поета се прибавя и гласът на кръвта. Както споделя пред проф. Иван Д. Шишманов, той: „Прадядо ми, Кирко, бил дошел от Македония, от Арнаутлука." И този глас му нашепва сладкото име на реката от родния край на прадедите, когато Вазов написва като емигрант в Бакьу, в Румъния, през 1872 г. своето прославено стихотворение „Де е България?": Там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми... Когато след Берлинския договор, режисиран от великите сили в угода на балканските държави и на своите завоевателни цели, се вдига Кресненско-Разложкото въстание, възбудило духовете до Охрид, народният поет оглавява комитет, създаден да подпомага въстаниците. Като чиновник за особени поръче ния в щаба на руската армия в Русе той е загрижен за съдбата на българското население, останало беззащитно под османската власт.