народностна

Доброто и красивото са основните акценти, които критиката поставя, когато става въпрос за творчеството на Йордан Йовков. Тук ще бъде направен опит за анализ на това взаимоотношение в един по-особен ракурс: доброто и красивото се разглеждат като взаимоотношение между общностно и индивидуално, като в резултат на динамиката на това взаимоотношение се показва възникването на особената сти лизираност и театралност на Йовковия художествен свят. Доброто според Йовков е в хармонизирането на отношенията на човека със света, то е естественото, природното, родовото. Това добро е основа за цялостен и хармоничен човешки характер. Героите на Йовков най-често са вписани в един патриархален бит, те са обикновени трудови хора, органически враснали в общността. Индивидуалното у тях е съвестта. Съвестта е способност за критическо съотнасяне на индивидуалните представи за основните ценности: труд, любов и приобщеност към рои природата - с тези, които са изконно присъщи на общността. Съвестта може доведе до нравствено преобразяване на човека, и то винаги в посока към връщането в общността. Самият процес на преобразяването е пресъздаден не от гледна точ ка на личната драма на героя, а от „обективираната" гледна точка на общността. Доброто е съгласие с вроденото“ у човека, то е един вид природност в обществените отношения, то е естественото, за чието нарушение индивидът бива наказан с отлъчва да да не от общността.