Научното

Отиде си от нас на Първи май 1982 г. акад. Емил Георгиев - един от вид ните представители на българската социалистическа литературна наука, на бъл гарската и световната славистика. От 1938 г., когато отпечатва първото си изследване из областта на кирило-методиевистиката, до последния си ден, когато очакваше да види в отделна книга свои нови проучвания за мястото на българската литература сред славянските и други европейски литератури, той измина дълъг път на творчески усилия и плодотворни постижения, които го извеждат на предно място в областта на литературната наука, в развитието на българската култура. г. Наред с изясняването на немалко частни въпроси на българската среднове ковна литература акад. Емил Георгиев има съществени и спечелили всеобщо признание приноси. Той доказа, че „Проглас към евангелието" е творба на Ки рил, а „Италианската легенда" - ранно произведение, възникнало преди 882 ипод влияние на Пространното житие на Кирил. Широк отглас в световната славистика получиха неговите схващания за историческия развой на славянската писменост и глаголицата като първа славянска азбука, също и оригиналните му виждания за „Именника на прабългарските ханове" и утвърждаването на поп Йеремия за автор на първия български роман - Повест за кръстното дърво". Значителни сами по себе си като първи системни проучвания, неговите моногра фични трудове „Литература на изострени борби в средновековна България" и Литературата на Втората българска държава" са крайно необходими предпо ставки за нови разработки в тази дълго изследвана и все още недостатъчно разяснена материя. Както към труда му „Славянская письменность до Кирилла Мефодия", така също и към тези негови проучвания специалисти ще се объ щат постоянно, разглеждайки обхванатите в тях въпроси в нов план или с оглед И на допълнително открити доказателства.

Литературоведските изследвания на настоящия етап, както и останалите области на хуманитаристиката, напоследък често биват определяни като "постструктурализъм". Но самото литературно творчество, особено в американската критика, се назовава "постмодернизъм". И двете определения са негативистки: внушават скъсване с някакво минало, изоставяне на някакви действия и подсказват мисълта за празно културно пространство. Затова е разбираемо, че следва да се поставят въпроси за това, какво значи тази промяна в разсъжденията върху литературата. Бих искал да се замислим за детерминантите на явлението, което бих нарекъл "литературна система" или "свят на литературността". С тези понятия обхващам както всички норми, засягащи литературата, така и "същинската" литература, а освен това - и субектите, които изпълняват роли в този свят с отношенията помежду им. Много от въпросите, отнасящи се до "света на литературността", се концентрират около отношението на разнородните разсъждения върху литературата към науката или към самата същност на научността. Тук следователно става дума за проблеми като определяlfе отношението на литературните изследванИя към дадени канони на научността, към методологичните търсения, а също така и за отношенията между своеобразните принципи на литературнонаучните начинания и директивата на взаимовръзките между различните дисциплини. Друг проблем са начините за разграничаване на научните изказвания, на литературно-критичните и литературните sensu stricto от паралитературните, както и свързаният с него проблем за разделянето на ролтпе между писателя, критика и изследователя. Най-сетне- постоянно възню. ~;ащият проблем за "литературността" и нейното схващане. Години наред тези въпроси се повтарят под формата на нови полятийни дефиниции и разграничения, или като постулати за промяната в съществуващо~') състояние на нещата, или като се внушава отказ от разширяване на теоретичното съзнание.