нереално

В имението си в Ноан седемдесетгодишната Жорж Санд едва ли е могла да научи за първия превод на своя творба на български език. През 1874 година Марко Балаба нов печата в редактирания от него вестник „Век" повестта „Дяволското блато". Две години по-късно във вестник „Напредък" се появява част от новелата „ЛОрко". Преводачът Стефан Савов Бобчев и е дал ново заглавие „Самодивата или австрийците във Венеция "2. Публикуването е прекратено, тъй като в навечерието на Априлското въста ние Бобчев е принуден да напусне Цариград. Случаен ли е изборът на тъкмо тези две произведения? Как се вписват те във въз рожденската преводна литература и какво е реалното им присъствие в нея, Марко Балабанов завършва през 60-те години на XIX век право в Париж. Той познава добре класическата и съвременната френска литература, на страниците на българския печат пропагандира френската философия и социология. Едва ли мо жем да се съмняваме - Бобчев е знаел, че славата на Жорж Санд е свързана преди всичко с феминистичните и романи - Индиана“, „Лелия“, „Валентина" и др. Но тези творби, в които писателката въстава срещу безправието на жената, срещу унизи телното и положение в семейството (но не селското или работническото, а аристокра тическото или едробуржоазното) са твърде далеч от проблемите на българската жена през последната четвърт на XIX век. Що се отнася до социално-утопическите романи на Жорж Санд - „Греха на господин Антоан“, „Калфата на обиколка из Франция", „Мелничарят от Анжибо" и др., сред сложните политически проблеми, вълнували френ ското общество от 40-те до 70-те години на XIX век, са се ориентирали навярно само малцина българи. Но трите романа (наричани и поради съдържанието и поради обема им у нас много често и повести): „Дяволското блато" (1864 г.), „Малката Фадета" (1848 г.) „Незаконнороденият Франсоа" (1849 г.) са проза от по-различен тип и тъкмо те ще пред ставляват у нас десетилетия наред най-трайно името на френската писателка.