нихилизъм

Нихилизмът е отрицание от особен мащаб: той отрича съществуващите ценности, без да познава други. Как възниква ни хилизмът? От гняв, омраза отчаяние, разочарование, резигнация, равнодушие, скука. Той е поведение на този, който отрича съществуващото, но не може да си представи никакви възможни подобрения и поради това изпада във фаза на деструктивност или на саморазрушение. Многобройните форми на проява на нихилизма произтичат от два различаващи се основни варианта: единият е активният, войнственият, екстрове ртният, другият - пасивният, равнодушният, интровертният. Тук съществу ват многобройни степени на интензивност и смесване. Активният нихилизъм носи още виталност, спасени остатъци от друго духовно поведение на доверие към действеността на движението, на промяната, на общуването. Пасивният вариант завършва в мълчание и в редукцията на всякакви житейски изяви. В живота не може да се срещне никога абсолютен нихилизъм, срещат се само относителни нихилизми. Самоубийството при определени обстоя телства е абсолютен нихилизъм, безшумното отмиране при цялостно отричане на света е много сходно явление. След разочарованието от политически идеологии с техните обещания за рай на земята, с техните бляскави илюзии за хилядолетния райх, след станалата очевидна неиздържаност на техническите и научните утопии за щастие, които заплашват да завършат с катастрофи, след сриването на цели държави от войни, стопански кризи, корупция за застрашително много хора днес единственият изход е отхвърлянето на всякакви съществуващи обществени строеве. На запад мнозина са разочаровани от демокрацията, на изток - от комунизма, по различни причини и с различни видове реакция. Тук, както и там, избуяват безпомощността, безсмислието, отрицанието. Думата нихилизъм има интересно минало, на което трябва да се спрем, ако искаме въз основа на сходствата и различията по-добре да опознаем ня кои феномени на съвремието. Първо ще се опитаме все пак да представим някои от формите на нихилизма днес. Прави впечатление едно изненадващо наблюдение: нихилизмът се явява в двойствена форма, и то в противоречиви съчетания. Диалектичният процес започва в самите дадености: сред буржоазията, сред чиновничеството, сред собственическата прослойка, сред функционерите, както някога сред аристокрацията, с една дума, сред тези, които държат във властта си статуквото. За тях наборът от ценности, представляван от самите тях, скоро се превръща нещо съвсем естествено и започва да им се изплъзва от съзнанието. следващата фаза им изглежда вече безсъдържателен, те загубват чувството си за отговорност, както и радостта от своята задача. Съзнанието за ценностите, вярата в смислеността, в бога започва да им убягва, често без дори да забележат това.