новела

Творчески път. Опитаме ли се да поясним как се фоми ра един от самотните творци на съвременната култура - Станислав Стратиев, трябва да имаме предвид на първо място връзката на пи сателя и средата му, заложбите на масата, от която той излиза. Слу чаят със Стратиев, човек от скромно работническо потекло, е доказа телство за това, че привилегиите на таланта не се ограничават до кул турно напреднали и образовани обществени слоеве. Неговото родословие отвежда към Западна България, към Радомирския и Трънския край, чието трезво, здраво в етническо и морално отношение население носи също предимствата и недостатъците на необремененото от наслоенията на културата съзнание. Потомък на хора от народа, които в трудности и упорита борба за съществуване каляват волята си, като ламтят и за просвета, Стратиев има самочувствието на човек, издиг нал се със собствени сили и способности. Неговото дарование свиде телствува по-скоро за латентни възможности в рода, останали неосъществени в предишните поколения поради неблагоприятни условия. Темперамент и характер като обща основа на психическия живот се предават от родителите. „Струва ми се, споделя Стратиев, че една чувствителност, която е характерна за всеки човек на изкуството, ед на доброта, прекалена доверчивост и отвореност за света идват от ба ща ми. От майка ми съм наследил, колкото и това да звучи неочак вано, една вътрешна сила на характера, една упоритост и една неотстъпчивост пред нещата на живота, една склонност към борба. Дали съм наследил тези качества от тях, или впоследствие съм ги изградил, не зная, но ги откривам у тях."2 Интересното в случая е, че Стратиев склонен да свързва писателските си склонности с трънската линия на рода си: „Чувството за хумор идва по линията на баща ми... Този тип хумор ми се струва, че го няма по другите краища на България. В него има една виталност, която е характерна за хумора в България, има и една парадоксалност и една, бих казал, прямота, един стремеж да се каже истината без оглед на средствата.