обща

Страниците, които следват тук, са продължение на книгата ми „Превъплъщенията на вълка пазител — бележки за философско-исторически детектив“, обширни части от която бяха обнародвани, а основните ѝ тези и изводи — докладвани пред различни научни форуми от 1982 г. насам. Съдържанието на тази книга обема резултатите от познавателното ми любопитство към легендите, преданията и вярванията на българските иманяри, които започнах да записвам преди години, обаян от могъщата поетична сугестия, която упражняваха над мен, с първоначалното намерение да ги използвам в собственото си литературно творчество. Книгата бе рецензирана от проф. д-р Александър Фол и доц. Йорданка Холевич и приета за издаване, поради което мнозина ме упрекват, че тъй дълго задържах нейното излизане. Причина за това бе обстоятелството, че изводите и хипотезите, до които достигнах при проучване на събрания и привлечен от мен материал, винаги избягваха далеч пред моя текст, никога неуспяващ да обхване и изрази всичките ми последни идеи, които ми се струваха най-важни. А рациото, въоръжено със сечивото на дедукцията, не успяваше да задуши интуицията, нашепваща, че всичко разкрито дотук държи нишките на нещо още по-важно, изначално като философския камък, и така познавателната страст отново пришпорваше мисълта. Може би защото добрият „детектив“ не разкрива само кой и как е извършил убийството, но и кой седи отзад, дърпайки конците, без да си цапа ръцете и запазвайки пълна благообразност и достолепие. Така или иначе тук следва завършекът на едно изследване, което, оставайки неразделна част от поменатата книга, притежава относителна самостойност и в чието заглавие не се поколебах да калкирам словосъчетанието, с което Айнщайн до края на живота си е обозначил търсената от него формула на бога — „общата теория на полето“.